Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/избучавам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола избучавам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·бу·ча·вам из·бу·ча·ва·ме
2 лице из·бу·ча·ваш из·бу·ча·ва·те
3 лице из·бу·ча·ва из·бу·ча·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·бу·ча·вах из·бу·ча·вах·ме
2 лице из·бу·ча·ва из·бу·ча·вах·те
3 лице из·бу·ча·ва из·бу·ча·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·бу·ча·вах из·бу·ча·вах·ме
2 лице из·бу·ча·ва·ше из·бу·ча·вах·те
3 лице из·бу·ча·ва·ше из·бу·ча·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избучавал съм избучавала съм избучавало съм избучавали сме
2 лице избучавал си избучавала си избучавало си избучавали сте
3 лице избучавал е избучавала е избучавало е избучавали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях избучавал бях избучавала бях избучавало бяхме избучавали
2 лице беше избучавал беше избучавала беше избучавало бяхте избучавали
3 лице беше избучавал беше избучавала беше избучавало бяха избучавали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще избучавам ще избучаваме
2 лице ще избучаваш ще избучавате
3 лице ще избучава ще избучават


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм избучавал ще съм избучавала ще съм избучавало ще сме избучавали
2 лице ще си избучавал ще си избучавала ще си избучавало ще сте избучавали
3 лице ще е избучавал ще е избучавала ще е избучавало ще са избучавали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да избучавам щяхме да избучаваме
2 лице щеше да избучаваш щяхте да избучавате
3 лице щеше да избучава щяха да избучават


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм избучавал щях да съм избучавала щях да съм избучавало щяхме да сме избучавали
2 лице щеше да си избучавал щеше да си избучавала щеше да си избучавало щяхте да сте избучавали
3 лице щеше да е избучавал щеше да е избучавала щеше да е избучавало щяха да са избучавали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избучавал съм избучавала съм избучавало съм избучавали сме
2 лице избучавал си избучавала си избучавало си избучавали сте
3 лице избучавал (е) избучавала (е) избучавало (е) избучавали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избучавал съм избучавала съм избучавало съм избучавали сме
2 лице избучавал си избучавала си избучавало си избучавали сте
3 лице избучавал (е) избучавала (е) избучавало (е) избучавали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм избучавал била съм избучавала било съм избучавало били сме избучавали
2 лице бил си избучавал била си избучавала било си избучавало били сте избучавали
3 лице бил (е) избучавал била (е) избучавала било (е) избучавало били (са) избучавали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да избучавам щяла съм да избучавам щяло съм да избучавам щели сме да избучаваме
2 лице щял си да избучаваш щяла си да избучаваш щяло си да избучаваш щели сте да избучавате
3 лице щял (е) да избучава щяла (е) да избучава щяло (е) да избучава щели (са) да избучават


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм избучавал щяла съм да съм избучавала щяло съм да съм избучавало щели сме да сме избучавали
2 лице щял си да си избучавал щяла си да си избучавала щяло си да си избучавало щели сте да сте избучавали
3 лице щял (е) да е избучавал щяла (е) да е избучавала щяло (е) да е избучавало щели (са) да са избучавали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих избучавал бих избучавала бих избучавало бихме избучавали
2 лице би избучавал би избучавала би избучавало бихте избучавали
3 лице би избучавал би избучавала би избучавало биха избучавали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·бу·ча·вай из·бу·ча·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·бу·ча·ван
непълен член из·бу·ча·ва·ния
пълен член из·бу·ча·ва·ни·ят
женски род из·бу·ча·ва·на
членувано из·бу·ча·ва·на·та
среден род из·бу·ча·ва·но
членувано из·бу·ча·ва·но·то
множествено число из·бу·ча·ва·ни
членувано из·бу·ча·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·бу·ча·вал
непълен член из·бу·ча·ва·лия
пълен член из·бу·ча·ва·ли·ят
женски род из·бу·ча·ва·ла
членувано из·бу·ча·ва·ла·та
среден род из·бу·ча·ва·ло
членувано из·бу·ча·ва·ло·то
множествено число из·бу·ча·ва·ли
членувано из·бу·ча·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·бу·ча·вал
непълен член из·бу·ча·ва·лия
пълен член из·бу·ча·ва·ли·ят
женски род из·бу·ча·ва·ла
членувано из·бу·ча·ва·ла·та
среден род из·бу·ча·ва·ло
членувано из·бу·ча·ва·ло·то
множествено число из·бу·ча·ва·ли
членувано из·бу·ча·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·бу·ча·ващ
непълен член из·бу·ча·ва·щия
пълен член из·бу·ча·ва·щи·ят
женски род из·бу·ча·ва·ща
членувано из·бу·ча·ва·ща·та
среден род из·бу·ча·ва·що
членувано из·бу·ча·ва·що·то
множествено число из·бу·ча·ва·щи
членувано из·бу·ча·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·бу·ча·вай·ки