Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/избухтявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола избухтявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·бух·тя·вам из·бух·тя·ва·ме
2 лице из·бух·тя·ваш из·бух·тя·ва·те
3 лице из·бух·тя·ва из·бух·тя·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·бух·тя·вах из·бух·тя·вах·ме
2 лице из·бух·тя·ва из·бух·тя·вах·те
3 лице из·бух·тя·ва из·бух·тя·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·бух·тя·вах из·бух·тя·вах·ме
2 лице из·бух·тя·ва·ше из·бух·тя·вах·те
3 лице из·бух·тя·ва·ше из·бух·тя·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избухтявал съм избухтявала съм избухтявало съм избухтявали сме
2 лице избухтявал си избухтявала си избухтявало си избухтявали сте
3 лице избухтявал е избухтявала е избухтявало е избухтявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях избухтявал бях избухтявала бях избухтявало бяхме избухтявали
2 лице беше избухтявал беше избухтявала беше избухтявало бяхте избухтявали
3 лице беше избухтявал беше избухтявала беше избухтявало бяха избухтявали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще избухтявам ще избухтяваме
2 лице ще избухтяваш ще избухтявате
3 лице ще избухтява ще избухтяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм избухтявал ще съм избухтявала ще съм избухтявало ще сме избухтявали
2 лице ще си избухтявал ще си избухтявала ще си избухтявало ще сте избухтявали
3 лице ще е избухтявал ще е избухтявала ще е избухтявало ще са избухтявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да избухтявам щяхме да избухтяваме
2 лице щеше да избухтяваш щяхте да избухтявате
3 лице щеше да избухтява щяха да избухтяват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм избухтявал щях да съм избухтявала щях да съм избухтявало щяхме да сме избухтявали
2 лице щеше да си избухтявал щеше да си избухтявала щеше да си избухтявало щяхте да сте избухтявали
3 лице щеше да е избухтявал щеше да е избухтявала щеше да е избухтявало щяха да са избухтявали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избухтявал съм избухтявала съм избухтявало съм избухтявали сме
2 лице избухтявал си избухтявала си избухтявало си избухтявали сте
3 лице избухтявал (е) избухтявала (е) избухтявало (е) избухтявали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избухтявал съм избухтявала съм избухтявало съм избухтявали сме
2 лице избухтявал си избухтявала си избухтявало си избухтявали сте
3 лице избухтявал (е) избухтявала (е) избухтявало (е) избухтявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм избухтявал била съм избухтявала било съм избухтявало били сме избухтявали
2 лице бил си избухтявал била си избухтявала било си избухтявало били сте избухтявали
3 лице бил (е) избухтявал била (е) избухтявала било (е) избухтявало били (са) избухтявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да избухтявам щяла съм да избухтявам щяло съм да избухтявам щели сме да избухтяваме
2 лице щял си да избухтяваш щяла си да избухтяваш щяло си да избухтяваш щели сте да избухтявате
3 лице щял (е) да избухтява щяла (е) да избухтява щяло (е) да избухтява щели (са) да избухтяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм избухтявал щяла съм да съм избухтявала щяло съм да съм избухтявало щели сме да сме избухтявали
2 лице щял си да си избухтявал щяла си да си избухтявала щяло си да си избухтявало щели сте да сте избухтявали
3 лице щял (е) да е избухтявал щяла (е) да е избухтявала щяло (е) да е избухтявало щели (са) да са избухтявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих избухтявал бих избухтявала бих избухтявало бихме избухтявали
2 лице би избухтявал би избухтявала би избухтявало бихте избухтявали
3 лице би избухтявал би избухтявала би избухтявало биха избухтявали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·бух·тя·вай из·бух·тя·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·бух·тя·ван
непълен член из·бух·тя·ва·ния
пълен член из·бух·тя·ва·ни·ят
женски род из·бух·тя·ва·на
членувано из·бух·тя·ва·на·та
среден род из·бух·тя·ва·но
членувано из·бух·тя·ва·но·то
множествено число из·бух·тя·ва·ни
членувано из·бух·тя·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·бух·тя·вал
непълен член из·бух·тя·ва·лия
пълен член из·бух·тя·ва·ли·ят
женски род из·бух·тя·ва·ла
членувано из·бух·тя·ва·ла·та
среден род из·бух·тя·ва·ло
членувано из·бух·тя·ва·ло·то
множествено число из·бух·тя·ва·ли
членувано из·бух·тя·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·бух·тя·вал
непълен член из·бух·тя·ва·лия
пълен член из·бух·тя·ва·ли·ят
женски род из·бух·тя·ва·ла
членувано из·бух·тя·ва·ла·та
среден род из·бух·тя·ва·ло
членувано из·бух·тя·ва·ло·то
множествено число из·бух·тя·ва·ли
членувано из·бух·тя·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·бух·тя·ващ
непълен член из·бух·тя·ва·щия
пълен член из·бух·тя·ва·щи·ят
женски род из·бух·тя·ва·ща
членувано из·бух·тя·ва·ща·та
среден род из·бух·тя·ва·що
членувано из·бух·тя·ва·що·то
множествено число из·бух·тя·ва·щи
членувано из·бух·тя·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·бух·тя·вай·ки