Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/избръщолевям

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола избръщолевям. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·б·ръ·що·ле·вям из·б·ръ·що·ле·вя·ме
2 лице из·б·ръ·що·ле·вяш из·б·ръ·що·ле·вя·те
3 лице из·б·ръ·що·ле·вя из·б·ръ·що·ле·вят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·б·ръ·що·ле·вях из·б·ръ·що·ле·вях·ме
2 лице из·б·ръ·що·ле·вя из·б·ръ·що·ле·вях·те
3 лице из·б·ръ·що·ле·вя из·б·ръ·що·ле·вя·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·б·ръ·що·ле·вях из·б·ръ·що·ле·вях·ме
2 лице из·б·ръ·що·ле·вя·ше из·б·ръ·що·ле·вях·те
3 лице из·б·ръ·що·ле·вя·ше из·б·ръ·що·ле·вя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избръщолевял съм избръщолевяла съм избръщолевяло съм избръщолевяли сме
2 лице избръщолевял си избръщолевяла си избръщолевяло си избръщолевяли сте
3 лице избръщолевял е избръщолевяла е избръщолевяло е избръщолевяли са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях избръщолевял бях избръщолевяла бях избръщолевяло бяхме избръщолевяли
2 лице беше избръщолевял беше избръщолевяла беше избръщолевяло бяхте избръщолевяли
3 лице беше избръщолевял беше избръщолевяла беше избръщолевяло бяха избръщолевяли


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще избръщолевям ще избръщолевяме
2 лице ще избръщолевяш ще избръщолевяте
3 лице ще избръщолевя ще избръщолевят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм избръщолевял ще съм избръщолевяла ще съм избръщолевяло ще сме избръщолевяли
2 лице ще си избръщолевял ще си избръщолевяла ще си избръщолевяло ще сте избръщолевяли
3 лице ще е избръщолевял ще е избръщолевяла ще е избръщолевяло ще са избръщолевяли


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да избръщолевям щяхме да избръщолевяме
2 лице щеше да избръщолевяш щяхте да избръщолевяте
3 лице щеше да избръщолевя щяха да избръщолевят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм избръщолевял щях да съм избръщолевяла щях да съм избръщолевяло щяхме да сме избръщолевяли
2 лице щеше да си избръщолевял щеше да си избръщолевяла щеше да си избръщолевяло щяхте да сте избръщолевяли
3 лице щеше да е избръщолевял щеше да е избръщолевяла щеше да е избръщолевяло щяха да са избръщолевяли


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избръщолевял съм избръщолевяла съм избръщолевяло съм избръщолевяли сме
2 лице избръщолевял си избръщолевяла си избръщолевяло си избръщолевяли сте
3 лице избръщолевял (е) избръщолевяла (е) избръщолевяло (е) избръщолевяли (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избръщолевял съм избръщолевяла съм избръщолевяло съм избръщолевяли сме
2 лице избръщолевял си избръщолевяла си избръщолевяло си избръщолевяли сте
3 лице избръщолевял (е) избръщолевяла (е) избръщолевяло (е) избръщолевяли (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм избръщолевял била съм избръщолевяла било съм избръщолевяло били сме избръщолевяли
2 лице бил си избръщолевял била си избръщолевяла било си избръщолевяло били сте избръщолевяли
3 лице бил (е) избръщолевял била (е) избръщолевяла било (е) избръщолевяло били (са) избръщолевяли


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да избръщолевям щяла съм да избръщолевям щяло съм да избръщолевям щели сме да избръщолевяме
2 лице щял си да избръщолевяш щяла си да избръщолевяш щяло си да избръщолевяш щели сте да избръщолевяте
3 лице щял (е) да избръщолевя щяла (е) да избръщолевя щяло (е) да избръщолевя щели (са) да избръщолевят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм избръщолевял щяла съм да съм избръщолевяла щяло съм да съм избръщолевяло щели сме да сме избръщолевяли
2 лице щял си да си избръщолевял щяла си да си избръщолевяла щяло си да си избръщолевяло щели сте да сте избръщолевяли
3 лице щял (е) да е избръщолевял щяла (е) да е избръщолевяла щяло (е) да е избръщолевяло щели (са) да са избръщолевяли


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих избръщолевял бих избръщолевяла бих избръщолевяло бихме избръщолевяли
2 лице би избръщолевял би избръщолевяла би избръщолевяло бихте избръщолевяли
3 лице би избръщолевял би избръщолевяла би избръщолевяло биха избръщолевяли


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·б·ръ·що·ле·вяй из·б·ръ·що·ле·вяй·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·б·ръ·що·ле·вян
непълен член из·б·ръ·що·ле·вя·ния
пълен член из·б·ръ·що·ле·вя·ни·ят
женски род из·б·ръ·що·ле·вя·на
членувано из·б·ръ·що·ле·вя·на·та
среден род из·б·ръ·що·ле·вя·но
членувано из·б·ръ·що·ле·вя·но·то
множествено число из·б·ръ·що·ле·вя·ни
членувано из·б·ръ·що·ле·вя·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·б·ръ·що·ле·вял
непълен член из·б·ръ·що·ле·вя·лия
пълен член из·б·ръ·що·ле·вя·ли·ят
женски род из·б·ръ·що·ле·вя·ла
членувано из·б·ръ·що·ле·вя·ла·та
среден род из·б·ръ·що·ле·вя·ло
членувано из·б·ръ·що·ле·вя·ло·то
множествено число из·б·ръ·що·ле·вя·ли
членувано из·б·ръ·що·ле·вя·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·б·ръ·що·ле·вял
непълен член из·б·ръ·що·ле·вя·лия
пълен член из·б·ръ·що·ле·вя·ли·ят
женски род из·б·ръ·що·ле·вя·ла
членувано из·б·ръ·що·ле·вя·ла·та
среден род из·б·ръ·що·ле·вя·ло
членувано из·б·ръ·що·ле·вя·ло·то
множествено число из·б·ръ·що·ле·вя·ли
членувано из·б·ръ·що·ле·вя·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·б·ръ·що·ле·вящ
непълен член из·б·ръ·що·ле·вя·щия
пълен член из·б·ръ·що·ле·вя·щи·ят
женски род из·б·ръ·що·ле·вя·ща
членувано из·б·ръ·що·ле·вя·ща·та
среден род из·б·ръ·що·ле·вя·що
членувано из·б·ръ·що·ле·вя·що·то
множествено число из·б·ръ·що·ле·вя·щи
членувано из·б·ръ·що·ле·вя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·б·ръ·що·ле·вяй·ки