Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/зашумям

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола зашумям. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·шу·мям за·шу·мя·ме
2 лице за·шу·мяш за·шу·мя·те
3 лице за·шу·мя за·шу·мят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·шу·мях за·шу·мях·ме
2 лице за·шу·мя за·шу·мях·те
3 лице за·шу·мя за·шу·мя·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·шу·мях за·шу·мях·ме
2 лице за·шу·мя·ше за·шу·мях·те
3 лице за·шу·мя·ше за·шу·мя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице зашумял съм зашумяла съм зашумяло съм зашумяли сме
2 лице зашумял си зашумяла си зашумяло си зашумяли сте
3 лице зашумял е зашумяла е зашумяло е зашумяли са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях зашумял бях зашумяла бях зашумяло бяхме зашумяли
2 лице беше зашумял беше зашумяла беше зашумяло бяхте зашумяли
3 лице беше зашумял беше зашумяла беше зашумяло бяха зашумяли


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще зашумям ще зашумяме
2 лице ще зашумяш ще зашумяте
3 лице ще зашумя ще зашумят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм зашумял ще съм зашумяла ще съм зашумяло ще сме зашумяли
2 лице ще си зашумял ще си зашумяла ще си зашумяло ще сте зашумяли
3 лице ще е зашумял ще е зашумяла ще е зашумяло ще са зашумяли


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да зашумям щяхме да зашумяме
2 лице щеше да зашумяш щяхте да зашумяте
3 лице щеше да зашумя щяха да зашумят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм зашумял щях да съм зашумяла щях да съм зашумяло щяхме да сме зашумяли
2 лице щеше да си зашумял щеше да си зашумяла щеше да си зашумяло щяхте да сте зашумяли
3 лице щеше да е зашумял щеше да е зашумяла щеше да е зашумяло щяха да са зашумяли


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице зашумял съм зашумяла съм зашумяло съм зашумяли сме
2 лице зашумял си зашумяла си зашумяло си зашумяли сте
3 лице зашумял (е) зашумяла (е) зашумяло (е) зашумяли (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице зашумял съм зашумяла съм зашумяло съм зашумяли сме
2 лице зашумял си зашумяла си зашумяло си зашумяли сте
3 лице зашумял (е) зашумяла (е) зашумяло (е) зашумяли (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм зашумял била съм зашумяла било съм зашумяло били сме зашумяли
2 лице бил си зашумял била си зашумяла било си зашумяло били сте зашумяли
3 лице бил (е) зашумял била (е) зашумяла било (е) зашумяло били (са) зашумяли


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да зашумям щяла съм да зашумям щяло съм да зашумям щели сме да зашумяме
2 лице щял си да зашумяш щяла си да зашумяш щяло си да зашумяш щели сте да зашумяте
3 лице щял (е) да зашумя щяла (е) да зашумя щяло (е) да зашумя щели (са) да зашумят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм зашумял щяла съм да съм зашумяла щяло съм да съм зашумяло щели сме да сме зашумяли
2 лице щял си да си зашумял щяла си да си зашумяла щяло си да си зашумяло щели сте да сте зашумяли
3 лице щял (е) да е зашумял щяла (е) да е зашумяла щяло (е) да е зашумяло щели (са) да са зашумяли


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих зашумял бих зашумяла бих зашумяло бихме зашумяли
2 лице би зашумял би зашумяла би зашумяло бихте зашумяли
3 лице би зашумял би зашумяла би зашумяло биха зашумяли


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
за·шу·мяй за·шу·мяй·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·шу·мян
непълен член за·шу·мя·ния
пълен член за·шу·мя·ни·ят
женски род за·шу·мя·на
членувано за·шу·мя·на·та
среден род за·шу·мя·но
членувано за·шу·мя·но·то
множествено число за·шу·мя·ни
членувано за·шу·мя·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·шу·мял
непълен член за·шу·мя·лия
пълен член за·шу·мя·ли·ят
женски род за·шу·мя·ла
членувано за·шу·мя·ла·та
среден род за·шу·мя·ло
членувано за·шу·мя·ло·то
множествено число за·шу·мя·ли
членувано за·шу·мя·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·шу·мял
непълен член за·шу·мя·лия
пълен член за·шу·мя·ли·ят
женски род за·шу·мя·ла
членувано за·шу·мя·ла·та
среден род за·шу·мя·ло
членувано за·шу·мя·ло·то
множествено число за·шу·мя·ли
членувано за·шу·мя·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·шу·мящ
непълен член за·шу·мя·щия
пълен член за·шу·мя·щи·ят
женски род за·шу·мя·ща
членувано за·шу·мя·ща·та
среден род за·шу·мя·що
членувано за·шу·мя·що·то
множествено число за·шу·мя·щи
членувано за·шу·мя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

за·шу·мяй·ки