Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/зашумявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола зашумявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·шу·мя·вам за·шу·мя·ва·ме
2 лице за·шу·мя·ваш за·шу·мя·ва·те
3 лице за·шу·мя·ва за·шу·мя·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·шу·мя·вах за·шу·мя·вах·ме
2 лице за·шу·мя·ва за·шу·мя·вах·те
3 лице за·шу·мя·ва за·шу·мя·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·шу·мя·вах за·шу·мя·вах·ме
2 лице за·шу·мя·ва·ше за·шу·мя·вах·те
3 лице за·шу·мя·ва·ше за·шу·мя·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице зашумявал съм зашумявала съм зашумявало съм зашумявали сме
2 лице зашумявал си зашумявала си зашумявало си зашумявали сте
3 лице зашумявал е зашумявала е зашумявало е зашумявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях зашумявал бях зашумявала бях зашумявало бяхме зашумявали
2 лице беше зашумявал беше зашумявала беше зашумявало бяхте зашумявали
3 лице беше зашумявал беше зашумявала беше зашумявало бяха зашумявали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще зашумявам ще зашумяваме
2 лице ще зашумяваш ще зашумявате
3 лице ще зашумява ще зашумяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм зашумявал ще съм зашумявала ще съм зашумявало ще сме зашумявали
2 лице ще си зашумявал ще си зашумявала ще си зашумявало ще сте зашумявали
3 лице ще е зашумявал ще е зашумявала ще е зашумявало ще са зашумявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да зашумявам щяхме да зашумяваме
2 лице щеше да зашумяваш щяхте да зашумявате
3 лице щеше да зашумява щяха да зашумяват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм зашумявал щях да съм зашумявала щях да съм зашумявало щяхме да сме зашумявали
2 лице щеше да си зашумявал щеше да си зашумявала щеше да си зашумявало щяхте да сте зашумявали
3 лице щеше да е зашумявал щеше да е зашумявала щеше да е зашумявало щяха да са зашумявали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице зашумявал съм зашумявала съм зашумявало съм зашумявали сме
2 лице зашумявал си зашумявала си зашумявало си зашумявали сте
3 лице зашумявал (е) зашумявала (е) зашумявало (е) зашумявали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице зашумявал съм зашумявала съм зашумявало съм зашумявали сме
2 лице зашумявал си зашумявала си зашумявало си зашумявали сте
3 лице зашумявал (е) зашумявала (е) зашумявало (е) зашумявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм зашумявал била съм зашумявала било съм зашумявало били сме зашумявали
2 лице бил си зашумявал била си зашумявала било си зашумявало били сте зашумявали
3 лице бил (е) зашумявал била (е) зашумявала било (е) зашумявало били (са) зашумявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да зашумявам щяла съм да зашумявам щяло съм да зашумявам щели сме да зашумяваме
2 лице щял си да зашумяваш щяла си да зашумяваш щяло си да зашумяваш щели сте да зашумявате
3 лице щял (е) да зашумява щяла (е) да зашумява щяло (е) да зашумява щели (са) да зашумяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм зашумявал щяла съм да съм зашумявала щяло съм да съм зашумявало щели сме да сме зашумявали
2 лице щял си да си зашумявал щяла си да си зашумявала щяло си да си зашумявало щели сте да сте зашумявали
3 лице щял (е) да е зашумявал щяла (е) да е зашумявала щяло (е) да е зашумявало щели (са) да са зашумявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих зашумявал бих зашумявала бих зашумявало бихме зашумявали
2 лице би зашумявал би зашумявала би зашумявало бихте зашумявали
3 лице би зашумявал би зашумявала би зашумявало биха зашумявали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
за·шу·мя·вай за·шу·мя·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·шу·мя·ван
непълен член за·шу·мя·ва·ния
пълен член за·шу·мя·ва·ни·ят
женски род за·шу·мя·ва·на
членувано за·шу·мя·ва·на·та
среден род за·шу·мя·ва·но
членувано за·шу·мя·ва·но·то
множествено число за·шу·мя·ва·ни
членувано за·шу·мя·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·шу·мя·вал
непълен член за·шу·мя·ва·лия
пълен член за·шу·мя·ва·ли·ят
женски род за·шу·мя·ва·ла
членувано за·шу·мя·ва·ла·та
среден род за·шу·мя·ва·ло
членувано за·шу·мя·ва·ло·то
множествено число за·шу·мя·ва·ли
членувано за·шу·мя·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·шу·мя·вал
непълен член за·шу·мя·ва·лия
пълен член за·шу·мя·ва·ли·ят
женски род за·шу·мя·ва·ла
членувано за·шу·мя·ва·ла·та
среден род за·шу·мя·ва·ло
членувано за·шу·мя·ва·ло·то
множествено число за·шу·мя·ва·ли
членувано за·шу·мя·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·шу·мя·ващ
непълен член за·шу·мя·ва·щия
пълен член за·шу·мя·ва·щи·ят
женски род за·шу·мя·ва·ща
членувано за·шу·мя·ва·ща·та
среден род за·шу·мя·ва·що
членувано за·шу·мя·ва·що·то
множествено число за·шу·мя·ва·щи
членувано за·шу·мя·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

за·шу·мя·вай·ки