Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/заумилквам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола заумилквам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·у·мил·к·вам за·у·мил·к·ва·ме
2 лице за·у·мил·к·ваш за·у·мил·к·ва·те
3 лице за·у·мил·к·ва за·у·мил·к·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·у·мил·к·вах за·у·мил·к·вах·ме
2 лице за·у·мил·к·ва за·у·мил·к·вах·те
3 лице за·у·мил·к·ва за·у·мил·к·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·у·мил·к·вах за·у·мил·к·вах·ме
2 лице за·у·мил·к·ва·ше за·у·мил·к·вах·те
3 лице за·у·мил·к·ва·ше за·у·мил·к·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заумилквал съм заумилквала съм заумилквало съм заумилквали сме
2 лице заумилквал си заумилквала си заумилквало си заумилквали сте
3 лице заумилквал е заумилквала е заумилквало е заумилквали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях заумилквал бях заумилквала бях заумилквало бяхме заумилквали
2 лице беше заумилквал беше заумилквала беше заумилквало бяхте заумилквали
3 лице беше заумилквал беше заумилквала беше заумилквало бяха заумилквали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще заумилквам ще заумилкваме
2 лице ще заумилкваш ще заумилквате
3 лице ще заумилква ще заумилкват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм заумилквал ще съм заумилквала ще съм заумилквало ще сме заумилквали
2 лице ще си заумилквал ще си заумилквала ще си заумилквало ще сте заумилквали
3 лице ще е заумилквал ще е заумилквала ще е заумилквало ще са заумилквали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да заумилквам щяхме да заумилкваме
2 лице щеше да заумилкваш щяхте да заумилквате
3 лице щеше да заумилква щяха да заумилкват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм заумилквал щях да съм заумилквала щях да съм заумилквало щяхме да сме заумилквали
2 лице щеше да си заумилквал щеше да си заумилквала щеше да си заумилквало щяхте да сте заумилквали
3 лице щеше да е заумилквал щеше да е заумилквала щеше да е заумилквало щяха да са заумилквали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заумилквал съм заумилквала съм заумилквало съм заумилквали сме
2 лице заумилквал си заумилквала си заумилквало си заумилквали сте
3 лице заумилквал (е) заумилквала (е) заумилквало (е) заумилквали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заумилквал съм заумилквала съм заумилквало съм заумилквали сме
2 лице заумилквал си заумилквала си заумилквало си заумилквали сте
3 лице заумилквал (е) заумилквала (е) заумилквало (е) заумилквали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм заумилквал била съм заумилквала било съм заумилквало били сме заумилквали
2 лице бил си заумилквал била си заумилквала било си заумилквало били сте заумилквали
3 лице бил (е) заумилквал била (е) заумилквала било (е) заумилквало били (са) заумилквали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да заумилквам щяла съм да заумилквам щяло съм да заумилквам щели сме да заумилкваме
2 лице щял си да заумилкваш щяла си да заумилкваш щяло си да заумилкваш щели сте да заумилквате
3 лице щял (е) да заумилква щяла (е) да заумилква щяло (е) да заумилква щели (са) да заумилкват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм заумилквал щяла съм да съм заумилквала щяло съм да съм заумилквало щели сме да сме заумилквали
2 лице щял си да си заумилквал щяла си да си заумилквала щяло си да си заумилквало щели сте да сте заумилквали
3 лице щял (е) да е заумилквал щяла (е) да е заумилквала щяло (е) да е заумилквало щели (са) да са заумилквали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих заумилквал бих заумилквала бих заумилквало бихме заумилквали
2 лице би заумилквал би заумилквала би заумилквало бихте заумилквали
3 лице би заумилквал би заумилквала би заумилквало биха заумилквали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
за·у·мил·к·вай за·у·мил·к·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·у·мил·к·ван
непълен член за·у·мил·к·ва·ния
пълен член за·у·мил·к·ва·ни·ят
женски род за·у·мил·к·ва·на
членувано за·у·мил·к·ва·на·та
среден род за·у·мил·к·ва·но
членувано за·у·мил·к·ва·но·то
множествено число за·у·мил·к·ва·ни
членувано за·у·мил·к·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·у·мил·к·вал
непълен член за·у·мил·к·ва·лия
пълен член за·у·мил·к·ва·ли·ят
женски род за·у·мил·к·ва·ла
членувано за·у·мил·к·ва·ла·та
среден род за·у·мил·к·ва·ло
членувано за·у·мил·к·ва·ло·то
множествено число за·у·мил·к·ва·ли
членувано за·у·мил·к·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·у·мил·к·вал
непълен член за·у·мил·к·ва·лия
пълен член за·у·мил·к·ва·ли·ят
женски род за·у·мил·к·ва·ла
членувано за·у·мил·к·ва·ла·та
среден род за·у·мил·к·ва·ло
членувано за·у·мил·к·ва·ло·то
множествено число за·у·мил·к·ва·ли
членувано за·у·мил·к·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·у·мил·к·ващ
непълен член за·у·мил·к·ва·щия
пълен член за·у·мил·к·ва·щи·ят
женски род за·у·мил·к·ва·ща
членувано за·у·мил·к·ва·ща·та
среден род за·у·мил·к·ва·що
членувано за·у·мил·к·ва·що·то
множествено число за·у·мил·к·ва·щи
членувано за·у·мил·к·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

за·у·мил·к·вай·ки