Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/затаявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола затаявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·та·я·вам за·та·я·ва·ме
2 лице за·та·я·ваш за·та·я·ва·те
3 лице за·та·я·ва за·та·я·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·та·я·вах за·та·я·вах·ме
2 лице за·та·я·ва за·та·я·вах·те
3 лице за·та·я·ва за·та·я·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·та·я·вах за·та·я·вах·ме
2 лице за·та·я·ва·ше за·та·я·вах·те
3 лице за·та·я·ва·ше за·та·я·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице затаявал съм затаявала съм затаявало съм затаявали сме
2 лице затаявал си затаявала си затаявало си затаявали сте
3 лице затаявал е затаявала е затаявало е затаявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях затаявал бях затаявала бях затаявало бяхме затаявали
2 лице беше затаявал беше затаявала беше затаявало бяхте затаявали
3 лице беше затаявал беше затаявала беше затаявало бяха затаявали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще затаявам ще затаяваме
2 лице ще затаяваш ще затаявате
3 лице ще затаява ще затаяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм затаявал ще съм затаявала ще съм затаявало ще сме затаявали
2 лице ще си затаявал ще си затаявала ще си затаявало ще сте затаявали
3 лице ще е затаявал ще е затаявала ще е затаявало ще са затаявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да затаявам щяхме да затаяваме
2 лице щеше да затаяваш щяхте да затаявате
3 лице щеше да затаява щяха да затаяват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм затаявал щях да съм затаявала щях да съм затаявало щяхме да сме затаявали
2 лице щеше да си затаявал щеше да си затаявала щеше да си затаявало щяхте да сте затаявали
3 лице щеше да е затаявал щеше да е затаявала щеше да е затаявало щяха да са затаявали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице затаявал съм затаявала съм затаявало съм затаявали сме
2 лице затаявал си затаявала си затаявало си затаявали сте
3 лице затаявал (е) затаявала (е) затаявало (е) затаявали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице затаявал съм затаявала съм затаявало съм затаявали сме
2 лице затаявал си затаявала си затаявало си затаявали сте
3 лице затаявал (е) затаявала (е) затаявало (е) затаявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм затаявал била съм затаявала било съм затаявало били сме затаявали
2 лице бил си затаявал била си затаявала било си затаявало били сте затаявали
3 лице бил (е) затаявал била (е) затаявала било (е) затаявало били (са) затаявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да затаявам щяла съм да затаявам щяло съм да затаявам щели сме да затаяваме
2 лице щял си да затаяваш щяла си да затаяваш щяло си да затаяваш щели сте да затаявате
3 лице щял (е) да затаява щяла (е) да затаява щяло (е) да затаява щели (са) да затаяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм затаявал щяла съм да съм затаявала щяло съм да съм затаявало щели сме да сме затаявали
2 лице щял си да си затаявал щяла си да си затаявала щяло си да си затаявало щели сте да сте затаявали
3 лице щял (е) да е затаявал щяла (е) да е затаявала щяло (е) да е затаявало щели (са) да са затаявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих затаявал бих затаявала бих затаявало бихме затаявали
2 лице би затаявал би затаявала би затаявало бихте затаявали
3 лице би затаявал би затаявала би затаявало биха затаявали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
за·та·я·вай за·та·я·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·та·я·ван
непълен член за·та·я·ва·ния
пълен член за·та·я·ва·ни·ят
женски род за·та·я·ва·на
членувано за·та·я·ва·на·та
среден род за·та·я·ва·но
членувано за·та·я·ва·но·то
множествено число за·та·я·ва·ни
членувано за·та·я·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·та·я·вал
непълен член за·та·я·ва·лия
пълен член за·та·я·ва·ли·ят
женски род за·та·я·ва·ла
членувано за·та·я·ва·ла·та
среден род за·та·я·ва·ло
членувано за·та·я·ва·ло·то
множествено число за·та·я·ва·ли
членувано за·та·я·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·та·я·вал
непълен член за·та·я·ва·лия
пълен член за·та·я·ва·ли·ят
женски род за·та·я·ва·ла
членувано за·та·я·ва·ла·та
среден род за·та·я·ва·ло
членувано за·та·я·ва·ло·то
множествено число за·та·я·ва·ли
членувано за·та·я·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·та·я·ващ
непълен член за·та·я·ва·щия
пълен член за·та·я·ва·щи·ят
женски род за·та·я·ва·ща
членувано за·та·я·ва·ща·та
среден род за·та·я·ва·що
членувано за·та·я·ва·що·то
множествено число за·та·я·ва·щи
членувано за·та·я·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

за·та·я·вай·ки