Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/запътвам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола запътвам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·път·вам за·път·ва·ме
2 лице за·път·ваш за·път·ва·те
3 лице за·път·ва за·път·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·път·вах за·път·вах·ме
2 лице за·път·ва за·път·вах·те
3 лице за·път·ва за·път·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·път·вах за·път·вах·ме
2 лице за·път·ва·ше за·път·вах·те
3 лице за·път·ва·ше за·път·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице запътвал съм запътвала съм запътвало съм запътвали сме
2 лице запътвал си запътвала си запътвало си запътвали сте
3 лице запътвал е запътвала е запътвало е запътвали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях запътвал бях запътвала бях запътвало бяхме запътвали
2 лице беше запътвал беше запътвала беше запътвало бяхте запътвали
3 лице беше запътвал беше запътвала беше запътвало бяха запътвали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще запътвам ще запътваме
2 лице ще запътваш ще запътвате
3 лице ще запътва ще запътват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм запътвал ще съм запътвала ще съм запътвало ще сме запътвали
2 лице ще си запътвал ще си запътвала ще си запътвало ще сте запътвали
3 лице ще е запътвал ще е запътвала ще е запътвало ще са запътвали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да запътвам щяхме да запътваме
2 лице щеше да запътваш щяхте да запътвате
3 лице щеше да запътва щяха да запътват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм запътвал щях да съм запътвала щях да съм запътвало щяхме да сме запътвали
2 лице щеше да си запътвал щеше да си запътвала щеше да си запътвало щяхте да сте запътвали
3 лице щеше да е запътвал щеше да е запътвала щеше да е запътвало щяха да са запътвали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице запътвал съм запътвала съм запътвало съм запътвали сме
2 лице запътвал си запътвала си запътвало си запътвали сте
3 лице запътвал (е) запътвала (е) запътвало (е) запътвали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице запътвал съм запътвала съм запътвало съм запътвали сме
2 лице запътвал си запътвала си запътвало си запътвали сте
3 лице запътвал (е) запътвала (е) запътвало (е) запътвали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм запътвал била съм запътвала било съм запътвало били сме запътвали
2 лице бил си запътвал била си запътвала било си запътвало били сте запътвали
3 лице бил (е) запътвал била (е) запътвала било (е) запътвало били (са) запътвали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да запътвам щяла съм да запътвам щяло съм да запътвам щели сме да запътваме
2 лице щял си да запътваш щяла си да запътваш щяло си да запътваш щели сте да запътвате
3 лице щял (е) да запътва щяла (е) да запътва щяло (е) да запътва щели (са) да запътват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм запътвал щяла съм да съм запътвала щяло съм да съм запътвало щели сме да сме запътвали
2 лице щял си да си запътвал щяла си да си запътвала щяло си да си запътвало щели сте да сте запътвали
3 лице щял (е) да е запътвал щяла (е) да е запътвала щяло (е) да е запътвало щели (са) да са запътвали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих запътвал бих запътвала бих запътвало бихме запътвали
2 лице би запътвал би запътвала би запътвало бихте запътвали
3 лице би запътвал би запътвала би запътвало биха запътвали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
за·път·вай за·път·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·път·ван
непълен член за·път·ва·ния
пълен член за·път·ва·ни·ят
женски род за·път·ва·на
членувано за·път·ва·на·та
среден род за·път·ва·но
членувано за·път·ва·но·то
множествено число за·път·ва·ни
членувано за·път·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·път·вал
непълен член за·път·ва·лия
пълен член за·път·ва·ли·ят
женски род за·път·ва·ла
членувано за·път·ва·ла·та
среден род за·път·ва·ло
членувано за·път·ва·ло·то
множествено число за·път·ва·ли
членувано за·път·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·път·вал
непълен член за·път·ва·лия
пълен член за·път·ва·ли·ят
женски род за·път·ва·ла
членувано за·път·ва·ла·та
среден род за·път·ва·ло
членувано за·път·ва·ло·то
множествено число за·път·ва·ли
членувано за·път·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·път·ващ
непълен член за·път·ва·щия
пълен член за·път·ва·щи·ят
женски род за·път·ва·ща
членувано за·път·ва·ща·та
среден род за·път·ва·що
членувано за·път·ва·що·то
множествено число за·път·ва·щи
членувано за·път·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

за·път·вай·ки