Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/запълзявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола запълзявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·пъл·зя·вам за·пъл·зя·ва·ме
2 лице за·пъл·зя·ваш за·пъл·зя·ва·те
3 лице за·пъл·зя·ва за·пъл·зя·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·пъл·зя·вах за·пъл·зя·вах·ме
2 лице за·пъл·зя·ва за·пъл·зя·вах·те
3 лице за·пъл·зя·ва за·пъл·зя·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·пъл·зя·вах за·пъл·зя·вах·ме
2 лице за·пъл·зя·ва·ше за·пъл·зя·вах·те
3 лице за·пъл·зя·ва·ше за·пъл·зя·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице запълзявал съм запълзявала съм запълзявало съм запълзявали сме
2 лице запълзявал си запълзявала си запълзявало си запълзявали сте
3 лице запълзявал е запълзявала е запълзявало е запълзявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях запълзявал бях запълзявала бях запълзявало бяхме запълзявали
2 лице беше запълзявал беше запълзявала беше запълзявало бяхте запълзявали
3 лице беше запълзявал беше запълзявала беше запълзявало бяха запълзявали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще запълзявам ще запълзяваме
2 лице ще запълзяваш ще запълзявате
3 лице ще запълзява ще запълзяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм запълзявал ще съм запълзявала ще съм запълзявало ще сме запълзявали
2 лице ще си запълзявал ще си запълзявала ще си запълзявало ще сте запълзявали
3 лице ще е запълзявал ще е запълзявала ще е запълзявало ще са запълзявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да запълзявам щяхме да запълзяваме
2 лице щеше да запълзяваш щяхте да запълзявате
3 лице щеше да запълзява щяха да запълзяват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм запълзявал щях да съм запълзявала щях да съм запълзявало щяхме да сме запълзявали
2 лице щеше да си запълзявал щеше да си запълзявала щеше да си запълзявало щяхте да сте запълзявали
3 лице щеше да е запълзявал щеше да е запълзявала щеше да е запълзявало щяха да са запълзявали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице запълзявал съм запълзявала съм запълзявало съм запълзявали сме
2 лице запълзявал си запълзявала си запълзявало си запълзявали сте
3 лице запълзявал (е) запълзявала (е) запълзявало (е) запълзявали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице запълзявал съм запълзявала съм запълзявало съм запълзявали сме
2 лице запълзявал си запълзявала си запълзявало си запълзявали сте
3 лице запълзявал (е) запълзявала (е) запълзявало (е) запълзявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм запълзявал била съм запълзявала било съм запълзявало били сме запълзявали
2 лице бил си запълзявал била си запълзявала било си запълзявало били сте запълзявали
3 лице бил (е) запълзявал била (е) запълзявала било (е) запълзявало били (са) запълзявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да запълзявам щяла съм да запълзявам щяло съм да запълзявам щели сме да запълзяваме
2 лице щял си да запълзяваш щяла си да запълзяваш щяло си да запълзяваш щели сте да запълзявате
3 лице щял (е) да запълзява щяла (е) да запълзява щяло (е) да запълзява щели (са) да запълзяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм запълзявал щяла съм да съм запълзявала щяло съм да съм запълзявало щели сме да сме запълзявали
2 лице щял си да си запълзявал щяла си да си запълзявала щяло си да си запълзявало щели сте да сте запълзявали
3 лице щял (е) да е запълзявал щяла (е) да е запълзявала щяло (е) да е запълзявало щели (са) да са запълзявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих запълзявал бих запълзявала бих запълзявало бихме запълзявали
2 лице би запълзявал би запълзявала би запълзявало бихте запълзявали
3 лице би запълзявал би запълзявала би запълзявало биха запълзявали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
за·пъл·зя·вай за·пъл·зя·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·пъл·зя·ван
непълен член за·пъл·зя·ва·ния
пълен член за·пъл·зя·ва·ни·ят
женски род за·пъл·зя·ва·на
членувано за·пъл·зя·ва·на·та
среден род за·пъл·зя·ва·но
членувано за·пъл·зя·ва·но·то
множествено число за·пъл·зя·ва·ни
членувано за·пъл·зя·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·пъл·зя·вал
непълен член за·пъл·зя·ва·лия
пълен член за·пъл·зя·ва·ли·ят
женски род за·пъл·зя·ва·ла
членувано за·пъл·зя·ва·ла·та
среден род за·пъл·зя·ва·ло
членувано за·пъл·зя·ва·ло·то
множествено число за·пъл·зя·ва·ли
членувано за·пъл·зя·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·пъл·зя·вал
непълен член за·пъл·зя·ва·лия
пълен член за·пъл·зя·ва·ли·ят
женски род за·пъл·зя·ва·ла
членувано за·пъл·зя·ва·ла·та
среден род за·пъл·зя·ва·ло
членувано за·пъл·зя·ва·ло·то
множествено число за·пъл·зя·ва·ли
членувано за·пъл·зя·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·пъл·зя·ващ
непълен член за·пъл·зя·ва·щия
пълен член за·пъл·зя·ва·щи·ят
женски род за·пъл·зя·ва·ща
членувано за·пъл·зя·ва·ща·та
среден род за·пъл·зя·ва·що
членувано за·пъл·зя·ва·що·то
множествено число за·пъл·зя·ва·щи
членувано за·пъл·зя·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

за·пъл·зя·вай·ки