Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/запоявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола запоявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·по·я·вам за·по·я·ва·ме
2 лице за·по·я·ваш за·по·я·ва·те
3 лице за·по·я·ва за·по·я·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·по·я·вах за·по·я·вах·ме
2 лице за·по·я·ва за·по·я·вах·те
3 лице за·по·я·ва за·по·я·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·по·я·вах за·по·я·вах·ме
2 лице за·по·я·ва·ше за·по·я·вах·те
3 лице за·по·я·ва·ше за·по·я·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице запоявал съм запоявала съм запоявало съм запоявали сме
2 лице запоявал си запоявала си запоявало си запоявали сте
3 лице запоявал е запоявала е запоявало е запоявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях запоявал бях запоявала бях запоявало бяхме запоявали
2 лице беше запоявал беше запоявала беше запоявало бяхте запоявали
3 лице беше запоявал беше запоявала беше запоявало бяха запоявали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще запоявам ще запояваме
2 лице ще запояваш ще запоявате
3 лице ще запоява ще запояват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм запоявал ще съм запоявала ще съм запоявало ще сме запоявали
2 лице ще си запоявал ще си запоявала ще си запоявало ще сте запоявали
3 лице ще е запоявал ще е запоявала ще е запоявало ще са запоявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да запоявам щяхме да запояваме
2 лице щеше да запояваш щяхте да запоявате
3 лице щеше да запоява щяха да запояват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм запоявал щях да съм запоявала щях да съм запоявало щяхме да сме запоявали
2 лице щеше да си запоявал щеше да си запоявала щеше да си запоявало щяхте да сте запоявали
3 лице щеше да е запоявал щеше да е запоявала щеше да е запоявало щяха да са запоявали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице запоявал съм запоявала съм запоявало съм запоявали сме
2 лице запоявал си запоявала си запоявало си запоявали сте
3 лице запоявал (е) запоявала (е) запоявало (е) запоявали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице запоявал съм запоявала съм запоявало съм запоявали сме
2 лице запоявал си запоявала си запоявало си запоявали сте
3 лице запоявал (е) запоявала (е) запоявало (е) запоявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм запоявал била съм запоявала било съм запоявало били сме запоявали
2 лице бил си запоявал била си запоявала било си запоявало били сте запоявали
3 лице бил (е) запоявал била (е) запоявала било (е) запоявало били (са) запоявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да запоявам щяла съм да запоявам щяло съм да запоявам щели сме да запояваме
2 лице щял си да запояваш щяла си да запояваш щяло си да запояваш щели сте да запоявате
3 лице щял (е) да запоява щяла (е) да запоява щяло (е) да запоява щели (са) да запояват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм запоявал щяла съм да съм запоявала щяло съм да съм запоявало щели сме да сме запоявали
2 лице щял си да си запоявал щяла си да си запоявала щяло си да си запоявало щели сте да сте запоявали
3 лице щял (е) да е запоявал щяла (е) да е запоявала щяло (е) да е запоявало щели (са) да са запоявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих запоявал бих запоявала бих запоявало бихме запоявали
2 лице би запоявал би запоявала би запоявало бихте запоявали
3 лице би запоявал би запоявала би запоявало биха запоявали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
за·по·я·вай за·по·я·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·по·я·ван
непълен член за·по·я·ва·ния
пълен член за·по·я·ва·ни·ят
женски род за·по·я·ва·на
членувано за·по·я·ва·на·та
среден род за·по·я·ва·но
членувано за·по·я·ва·но·то
множествено число за·по·я·ва·ни
членувано за·по·я·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·по·я·вал
непълен член за·по·я·ва·лия
пълен член за·по·я·ва·ли·ят
женски род за·по·я·ва·ла
членувано за·по·я·ва·ла·та
среден род за·по·я·ва·ло
членувано за·по·я·ва·ло·то
множествено число за·по·я·ва·ли
членувано за·по·я·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·по·я·вал
непълен член за·по·я·ва·лия
пълен член за·по·я·ва·ли·ят
женски род за·по·я·ва·ла
членувано за·по·я·ва·ла·та
среден род за·по·я·ва·ло
членувано за·по·я·ва·ло·то
множествено число за·по·я·ва·ли
членувано за·по·я·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·по·я·ващ
непълен член за·по·я·ва·щия
пълен член за·по·я·ва·щи·ят
женски род за·по·я·ва·ща
членувано за·по·я·ва·ща·та
среден род за·по·я·ва·що
членувано за·по·я·ва·що·то
множествено число за·по·я·ва·щи
членувано за·по·я·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

за·по·я·вай·ки