Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/заподозра

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола заподозра. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице за·по·доз·ра за·по·доз·рем
2 лице за·по·доз·реш за·по·доз·ре·те
3 лице за·по·доз·ре за·по·доз·рат


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице за·по·доз·рях за·по·доз·рях·ме
2 лице за·по·доз·ря за·по·доз·рях·те
3 лице за·по·доз·ря за·по·доз·ря·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице за·по·доз·рях за·по·доз·рях·ме
2 лице за·по·доз·ре·ше за·по·доз·рях·те
3 лице за·по·доз·ре·ше за·по·доз·ря·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заподозрял съм заподозряла съм заподозряло съм заподозрели сме
2 лице заподозрял си заподозряла си заподозряло си заподозрели сте
3 лице заподозрял е заподозряла е заподозряло е заподозрели са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях заподозрял бях заподозряла бях заподозряло бяхме заподозрели
2 лице беше заподозрял беше заподозряла беше заподозряло бяхте заподозрели
3 лице беше заподозрял беше заподозряла беше заподозряло бяха заподозрели


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще заподозра ще заподозрем
2 лице ще заподозреш ще заподозрете
3 лице ще заподозре ще заподозрат


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм заподозрял ще съм заподозряла ще съм заподозряло ще сме заподозрели
2 лице ще си заподозрял ще си заподозряла ще си заподозряло ще сте заподозрели
3 лице ще е заподозрял ще е заподозряла ще е заподозряло ще са заподозрели


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да заподозра щяхме да заподозрем
2 лице щеше да заподозреш щяхте да заподозрете
3 лице щеше да заподозре щяха да заподозрат


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм заподозрял щях да съм заподозряла щях да съм заподозряло щяхме да сме заподозрели
2 лице щеше да си заподозрял щеше да си заподозряла щеше да си заподозряло щяхте да сте заподозрели
3 лице щеше да е заподозрял щеше да е заподозряла щеше да е заподозряло щяха да са заподозрели


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заподозрял съм заподозряла съм заподозряло съм заподозрели сме
2 лице заподозрял си заподозряла си заподозряло си заподозрели сте
3 лице заподозрял (е) заподозряла (е) заподозряло (е) заподозрели (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заподозрял съм заподозряла съм заподозряло съм заподозрели сме
2 лице заподозрял си заподозряла си заподозряло си заподозрели сте
3 лице заподозрял (е) заподозряла (е) заподозряло (е) заподозрели (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм заподозрял била съм заподозряла било съм заподозряло били сме заподозрели
2 лице бил си заподозрял била си заподозряла било си заподозряло били сте заподозрели
3 лице бил (е) заподозрял била (е) заподозряла било (е) заподозряло били (са) заподозрели


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да заподозра щяла съм да заподозра щяло съм да заподозра щели сме да заподозрем
2 лице щял си да заподозреш щяла си да заподозреш щяло си да заподозреш щели сте да заподозрете
3 лице щял (е) да заподозре щяла (е) да заподозре щяло (е) да заподозре щели (са) да заподозрат


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм заподозрял щяла съм да съм заподозряла щяло съм да съм заподозряло щели сме да сме заподозрели
2 лице щял си да си заподозрял щяла си да си заподозряла щяло си да си заподозряло щели сте да сте заподозрели
3 лице щял (е) да е заподозрял щяла (е) да е заподозряла щяло (е) да е заподозряло щели (са) да са заподозрели


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих заподозрял бих заподозряла бих заподозряло бихме заподозрели
2 лице би заподозрял би заподозряла би заподозряло бихте заподозрели
3 лице би заподозрял би заподозряла би заподозряло биха заподозрели


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
за·по·доз·ри за·по·доз·ре·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род за·по·доз·рян
непълен член за·по·доз·ря·ния
пълен член за·по·доз·ря·ни·ят
женски род за·по·доз·ря·на
членувано за·по·доз·ря·на·та
среден род за·по·доз·ря·но
членувано за·по·доз·ря·но·то
множествено число за·по·доз·ре·ни
членувано за·по·доз·ре·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род за·по·доз·рял
непълен член за·по·доз·ре·лия
пълен член за·по·доз·ре·ли·ят
женски род за·по·доз·ря·ла
членувано за·по·доз·ря·ла·та
среден род за·по·доз·ря·ло
членувано за·по·доз·ря·ло·то
множествено число за·по·доз·ре·ли
членувано за·по·доз·ре·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род за·по·доз·рял
непълен член за·по·доз·ре·лия
пълен член за·по·доз·ре·ли·ят
женски род за·по·доз·ря·ла
членувано за·по·доз·ря·ла·та
среден род за·по·доз·ря·ло
членувано за·по·доз·ря·ло·то
множествено число за·по·доз·ре·ли
членувано за·по·доз·ре·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род
непълен член
пълен член
женски род
членувано
среден род
членувано
множествено число
членувано


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]