Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/заповядвам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола заповядвам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·по·вяд·вам за·по·вяд·ва·ме
2 лице за·по·вяд·ваш за·по·вяд·ва·те
3 лице за·по·вяд·ва за·по·вяд·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·по·вяд·вах за·по·вяд·вах·ме
2 лице за·по·вяд·ва за·по·вяд·вах·те
3 лице за·по·вяд·ва за·по·вяд·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·по·вяд·вах за·по·вяд·вах·ме
2 лице за·по·вяд·ва·ше за·по·вяд·вах·те
3 лице за·по·вяд·ва·ше за·по·вяд·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заповядвал съм заповядвала съм заповядвало съм заповядвали сме
2 лице заповядвал си заповядвала си заповядвало си заповядвали сте
3 лице заповядвал е заповядвала е заповядвало е заповядвали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях заповядвал бях заповядвала бях заповядвало бяхме заповядвали
2 лице беше заповядвал беше заповядвала беше заповядвало бяхте заповядвали
3 лице беше заповядвал беше заповядвала беше заповядвало бяха заповядвали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще заповядвам ще заповядваме
2 лице ще заповядваш ще заповядвате
3 лице ще заповядва ще заповядват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм заповядвал ще съм заповядвала ще съм заповядвало ще сме заповядвали
2 лице ще си заповядвал ще си заповядвала ще си заповядвало ще сте заповядвали
3 лице ще е заповядвал ще е заповядвала ще е заповядвало ще са заповядвали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да заповядвам щяхме да заповядваме
2 лице щеше да заповядваш щяхте да заповядвате
3 лице щеше да заповядва щяха да заповядват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм заповядвал щях да съм заповядвала щях да съм заповядвало щяхме да сме заповядвали
2 лице щеше да си заповядвал щеше да си заповядвала щеше да си заповядвало щяхте да сте заповядвали
3 лице щеше да е заповядвал щеше да е заповядвала щеше да е заповядвало щяха да са заповядвали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заповядвал съм заповядвала съм заповядвало съм заповядвали сме
2 лице заповядвал си заповядвала си заповядвало си заповядвали сте
3 лице заповядвал (е) заповядвала (е) заповядвало (е) заповядвали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заповядвал съм заповядвала съм заповядвало съм заповядвали сме
2 лице заповядвал си заповядвала си заповядвало си заповядвали сте
3 лице заповядвал (е) заповядвала (е) заповядвало (е) заповядвали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм заповядвал била съм заповядвала било съм заповядвало били сме заповядвали
2 лице бил си заповядвал била си заповядвала било си заповядвало били сте заповядвали
3 лице бил (е) заповядвал била (е) заповядвала било (е) заповядвало били (са) заповядвали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да заповядвам щяла съм да заповядвам щяло съм да заповядвам щели сме да заповядваме
2 лице щял си да заповядваш щяла си да заповядваш щяло си да заповядваш щели сте да заповядвате
3 лице щял (е) да заповядва щяла (е) да заповядва щяло (е) да заповядва щели (са) да заповядват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм заповядвал щяла съм да съм заповядвала щяло съм да съм заповядвало щели сме да сме заповядвали
2 лице щял си да си заповядвал щяла си да си заповядвала щяло си да си заповядвало щели сте да сте заповядвали
3 лице щял (е) да е заповядвал щяла (е) да е заповядвала щяло (е) да е заповядвало щели (са) да са заповядвали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих заповядвал бих заповядвала бих заповядвало бихме заповядвали
2 лице би заповядвал би заповядвала би заповядвало бихте заповядвали
3 лице би заповядвал би заповядвала би заповядвало биха заповядвали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
за·по·вяд·вай за·по·вяд·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·по·вяд·ван
непълен член за·по·вяд·ва·ния
пълен член за·по·вяд·ва·ни·ят
женски род за·по·вяд·ва·на
членувано за·по·вяд·ва·на·та
среден род за·по·вяд·ва·но
членувано за·по·вяд·ва·но·то
множествено число за·по·вяд·ва·ни
членувано за·по·вяд·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·по·вяд·вал
непълен член за·по·вяд·ва·лия
пълен член за·по·вяд·ва·ли·ят
женски род за·по·вяд·ва·ла
членувано за·по·вяд·ва·ла·та
среден род за·по·вяд·ва·ло
членувано за·по·вяд·ва·ло·то
множествено число за·по·вяд·ва·ли
членувано за·по·вяд·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·по·вяд·вал
непълен член за·по·вяд·ва·лия
пълен член за·по·вяд·ва·ли·ят
женски род за·по·вяд·ва·ла
членувано за·по·вяд·ва·ла·та
среден род за·по·вяд·ва·ло
членувано за·по·вяд·ва·ло·то
множествено число за·по·вяд·ва·ли
членувано за·по·вяд·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·по·вяд·ващ
непълен член за·по·вяд·ва·щия
пълен член за·по·вяд·ва·щи·ят
женски род за·по·вяд·ва·ща
членувано за·по·вяд·ва·ща·та
среден род за·по·вяд·ва·що
членувано за·по·вяд·ва·що·то
множествено число за·по·вяд·ва·щи
членувано за·по·вяд·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

за·по·вяд·вай·ки