Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/запенвам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола запенвам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·пен·вам за·пен·ва·ме
2 лице за·пен·ваш за·пен·ва·те
3 лице за·пен·ва за·пен·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·пен·вах за·пен·вах·ме
2 лице за·пен·ва за·пен·вах·те
3 лице за·пен·ва за·пен·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·пен·вах за·пен·вах·ме
2 лице за·пен·ва·ше за·пен·вах·те
3 лице за·пен·ва·ше за·пен·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице запенвал съм запенвала съм запенвало съм запенвали сме
2 лице запенвал си запенвала си запенвало си запенвали сте
3 лице запенвал е запенвала е запенвало е запенвали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях запенвал бях запенвала бях запенвало бяхме запенвали
2 лице беше запенвал беше запенвала беше запенвало бяхте запенвали
3 лице беше запенвал беше запенвала беше запенвало бяха запенвали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще запенвам ще запенваме
2 лице ще запенваш ще запенвате
3 лице ще запенва ще запенват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм запенвал ще съм запенвала ще съм запенвало ще сме запенвали
2 лице ще си запенвал ще си запенвала ще си запенвало ще сте запенвали
3 лице ще е запенвал ще е запенвала ще е запенвало ще са запенвали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да запенвам щяхме да запенваме
2 лице щеше да запенваш щяхте да запенвате
3 лице щеше да запенва щяха да запенват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм запенвал щях да съм запенвала щях да съм запенвало щяхме да сме запенвали
2 лице щеше да си запенвал щеше да си запенвала щеше да си запенвало щяхте да сте запенвали
3 лице щеше да е запенвал щеше да е запенвала щеше да е запенвало щяха да са запенвали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице запенвал съм запенвала съм запенвало съм запенвали сме
2 лице запенвал си запенвала си запенвало си запенвали сте
3 лице запенвал (е) запенвала (е) запенвало (е) запенвали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице запенвал съм запенвала съм запенвало съм запенвали сме
2 лице запенвал си запенвала си запенвало си запенвали сте
3 лице запенвал (е) запенвала (е) запенвало (е) запенвали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм запенвал била съм запенвала било съм запенвало били сме запенвали
2 лице бил си запенвал била си запенвала било си запенвало били сте запенвали
3 лице бил (е) запенвал била (е) запенвала било (е) запенвало били (са) запенвали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да запенвам щяла съм да запенвам щяло съм да запенвам щели сме да запенваме
2 лице щял си да запенваш щяла си да запенваш щяло си да запенваш щели сте да запенвате
3 лице щял (е) да запенва щяла (е) да запенва щяло (е) да запенва щели (са) да запенват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм запенвал щяла съм да съм запенвала щяло съм да съм запенвало щели сме да сме запенвали
2 лице щял си да си запенвал щяла си да си запенвала щяло си да си запенвало щели сте да сте запенвали
3 лице щял (е) да е запенвал щяла (е) да е запенвала щяло (е) да е запенвало щели (са) да са запенвали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих запенвал бих запенвала бих запенвало бихме запенвали
2 лице би запенвал би запенвала би запенвало бихте запенвали
3 лице би запенвал би запенвала би запенвало биха запенвали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
за·пен·вай за·пен·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·пен·ван
непълен член за·пен·ва·ния
пълен член за·пен·ва·ни·ят
женски род за·пен·ва·на
членувано за·пен·ва·на·та
среден род за·пен·ва·но
членувано за·пен·ва·но·то
множествено число за·пен·ва·ни
членувано за·пен·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·пен·вал
непълен член за·пен·ва·лия
пълен член за·пен·ва·ли·ят
женски род за·пен·ва·ла
членувано за·пен·ва·ла·та
среден род за·пен·ва·ло
членувано за·пен·ва·ло·то
множествено число за·пен·ва·ли
членувано за·пен·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·пен·вал
непълен член за·пен·ва·лия
пълен член за·пен·ва·ли·ят
женски род за·пен·ва·ла
членувано за·пен·ва·ла·та
среден род за·пен·ва·ло
членувано за·пен·ва·ло·то
множествено число за·пен·ва·ли
членувано за·пен·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·пен·ващ
непълен член за·пен·ва·щия
пълен член за·пен·ва·щи·ят
женски род за·пен·ва·ща
членувано за·пен·ва·ща·та
среден род за·пен·ва·що
членувано за·пен·ва·що·то
множествено число за·пен·ва·щи
членувано за·пен·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

за·пен·вай·ки