Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/заострям

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола заострям. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·ос·т·рям за·ос·т·ря·ме
2 лице за·ос·т·ряш за·ос·т·ря·те
3 лице за·ос·т·ря за·ос·т·рят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·ос·т·рях за·ос·т·рях·ме
2 лице за·ос·т·ря за·ос·т·рях·те
3 лице за·ос·т·ря за·ос·т·ря·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·ос·т·рях за·ос·т·рях·ме
2 лице за·ос·т·ря·ше за·ос·т·рях·те
3 лице за·ос·т·ря·ше за·ос·т·ря·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заострял съм заостряла съм заостряло съм заостряли сме
2 лице заострял си заостряла си заостряло си заостряли сте
3 лице заострял е заостряла е заостряло е заостряли са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях заострял бях заостряла бях заостряло бяхме заостряли
2 лице беше заострял беше заостряла беше заостряло бяхте заостряли
3 лице беше заострял беше заостряла беше заостряло бяха заостряли


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще заострям ще заостряме
2 лице ще заостряш ще заостряте
3 лице ще заостря ще заострят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм заострял ще съм заостряла ще съм заостряло ще сме заостряли
2 лице ще си заострял ще си заостряла ще си заостряло ще сте заостряли
3 лице ще е заострял ще е заостряла ще е заостряло ще са заостряли


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да заострям щяхме да заостряме
2 лице щеше да заостряш щяхте да заостряте
3 лице щеше да заостря щяха да заострят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм заострял щях да съм заостряла щях да съм заостряло щяхме да сме заостряли
2 лице щеше да си заострял щеше да си заостряла щеше да си заостряло щяхте да сте заостряли
3 лице щеше да е заострял щеше да е заостряла щеше да е заостряло щяха да са заостряли


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заострял съм заостряла съм заостряло съм заостряли сме
2 лице заострял си заостряла си заостряло си заостряли сте
3 лице заострял (е) заостряла (е) заостряло (е) заостряли (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заострял съм заостряла съм заостряло съм заостряли сме
2 лице заострял си заостряла си заостряло си заостряли сте
3 лице заострял (е) заостряла (е) заостряло (е) заостряли (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм заострял била съм заостряла било съм заостряло били сме заостряли
2 лице бил си заострял била си заостряла било си заостряло били сте заостряли
3 лице бил (е) заострял била (е) заостряла било (е) заостряло били (са) заостряли


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да заострям щяла съм да заострям щяло съм да заострям щели сме да заостряме
2 лице щял си да заостряш щяла си да заостряш щяло си да заостряш щели сте да заостряте
3 лице щял (е) да заостря щяла (е) да заостря щяло (е) да заостря щели (са) да заострят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм заострял щяла съм да съм заостряла щяло съм да съм заостряло щели сме да сме заостряли
2 лице щял си да си заострял щяла си да си заостряла щяло си да си заостряло щели сте да сте заостряли
3 лице щял (е) да е заострял щяла (е) да е заостряла щяло (е) да е заостряло щели (са) да са заостряли


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих заострял бих заостряла бих заостряло бихме заостряли
2 лице би заострял би заостряла би заостряло бихте заостряли
3 лице би заострял би заостряла би заостряло биха заостряли


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
за·ос·т·ряй за·ос·т·ряй·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·ос·т·рян
непълен член за·ос·т·ря·ния
пълен член за·ос·т·ря·ни·ят
женски род за·ос·т·ря·на
членувано за·ос·т·ря·на·та
среден род за·ос·т·ря·но
членувано за·ос·т·ря·но·то
множествено число за·ос·т·ря·ни
членувано за·ос·т·ря·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·ос·т·рял
непълен член за·ос·т·ря·лия
пълен член за·ос·т·ря·ли·ят
женски род за·ос·т·ря·ла
членувано за·ос·т·ря·ла·та
среден род за·ос·т·ря·ло
членувано за·ос·т·ря·ло·то
множествено число за·ос·т·ря·ли
членувано за·ос·т·ря·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·ос·т·рял
непълен член за·ос·т·ря·лия
пълен член за·ос·т·ря·ли·ят
женски род за·ос·т·ря·ла
членувано за·ос·т·ря·ла·та
среден род за·ос·т·ря·ло
членувано за·ос·т·ря·ло·то
множествено число за·ос·т·ря·ли
членувано за·ос·т·ря·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·ос·т·рящ
непълен член за·ос·т·ря·щия
пълен член за·ос·т·ря·щи·ят
женски род за·ос·т·ря·ща
членувано за·ос·т·ря·ща·та
среден род за·ос·т·ря·що
членувано за·ос·т·ря·що·то
множествено число за·ос·т·ря·щи
членувано за·ос·т·ря·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

за·ос·т·ряй·ки