Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/заостря

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола заостря. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·ос·т·ря за·ос·т·рим
2 лице за·ос·т·риш за·ос·т·ри·те
3 лице за·ос·т·ри за·ос·т·рят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·ос·т·рих за·ос·т·рих·ме
2 лице за·ос·т·ри за·ос·т·рих·те
3 лице за·ос·т·ри за·ос·т·ри·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·ос·т·рех за·ос·т·рех·ме
2 лице за·ос·т·ре·ше за·ос·т·рех·те
3 лице за·ос·т·ре·ше за·ос·т·ре·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заострил съм заострила съм заострило съм заострили сме
2 лице заострил си заострила си заострило си заострили сте
3 лице заострил е заострила е заострило е заострили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях заострил бях заострила бях заострило бяхме заострили
2 лице беше заострил беше заострила беше заострило бяхте заострили
3 лице беше заострил беше заострила беше заострило бяха заострили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще заостря ще заострим
2 лице ще заостриш ще заострите
3 лице ще заостри ще заострят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм заострил ще съм заострила ще съм заострило ще сме заострили
2 лице ще си заострил ще си заострила ще си заострило ще сте заострили
3 лице ще е заострил ще е заострила ще е заострило ще са заострили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да заостря щяхме да заострим
2 лице щеше да заостриш щяхте да заострите
3 лице щеше да заостри щяха да заострят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм заострил щях да съм заострила щях да съм заострило щяхме да сме заострили
2 лице щеше да си заострил щеше да си заострила щеше да си заострило щяхте да сте заострили
3 лице щеше да е заострил щеше да е заострила щеше да е заострило щяха да са заострили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заострел съм заострела съм заострело съм заострели сме
2 лице заострел си заострела си заострело си заострели сте
3 лице заострел (е) заострела (е) заострело (е) заострели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заострил съм заострила съм заострило съм заострили сме
2 лице заострил си заострила си заострило си заострили сте
3 лице заострил (е) заострила (е) заострило (е) заострили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм заострил била съм заострила било съм заострило били сме заострили
2 лице бил си заострил била си заострила било си заострило били сте заострили
3 лице бил (е) заострил била (е) заострила било (е) заострило били (са) заострили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да заостря щяла съм да заостря щяло съм да заостря щели сме да заострим
2 лице щял си да заостриш щяла си да заостриш щяло си да заостриш щели сте да заострите
3 лице щял (е) да заостри щяла (е) да заостри щяло (е) да заостри щели (са) да заострят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм заострил щяла съм да съм заострила щяло съм да съм заострило щели сме да сме заострили
2 лице щял си да си заострил щяла си да си заострила щяло си да си заострило щели сте да сте заострили
3 лице щял (е) да е заострил щяла (е) да е заострила щяло (е) да е заострило щели (са) да са заострили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих заострил бих заострила бих заострило бихме заострили
2 лице би заострил би заострила би заострило бихте заострили
3 лице би заострил би заострила би заострило биха заострили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
за·ос·т·ри за·ос·т·ре·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·ос·т·рен
непълен член за·ос·т·ре·ния
пълен член за·ос·т·ре·ни·ят
женски род за·ос·т·ре·на
членувано за·ос·т·ре·на·та
среден род за·ос·т·ре·но
членувано за·ос·т·ре·но·то
множествено число за·ос·т·ре·ни
членувано за·ос·т·ре·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·ос·т·рил
непълен член за·ос·т·ри·лия
пълен член за·ос·т·ри·ли·ят
женски род за·ос·т·ри·ла
членувано за·ос·т·ри·ла·та
среден род за·ос·т·ри·ло
членувано за·ос·т·ри·ло·то
множествено число за·ос·т·ри·ли
членувано за·ос·т·ри·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·ос·т·рел
непълен член за·ос·т·ре·лия
пълен член за·ос·т·ре·ли·ят
женски род за·ос·т·ре·ла
членувано за·ос·т·ре·ла·та
среден род за·ос·т·ре·ло
членувано за·ос·т·ре·ло·то
множествено число за·ос·т·ре·ли
членувано за·ос·т·ре·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·ос·т·рещ
непълен член за·ос·т·ре·щия
пълен член за·ос·т·ре·щи·ят
женски род за·ос·т·ре·ща
членувано за·ос·т·ре·ща·та
среден род за·ос·т·ре·що
членувано за·ос·т·ре·що·то
множествено число за·ос·т·ре·щи
членувано за·ос·т·ре·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

за·ос·т·рей·ки