Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/замомявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола замомявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·мо·мя·вам за·мо·мя·ва·ме
2 лице за·мо·мя·ваш за·мо·мя·ва·те
3 лице за·мо·мя·ва за·мо·мя·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·мо·мя·вах за·мо·мя·вах·ме
2 лице за·мо·мя·ва за·мо·мя·вах·те
3 лице за·мо·мя·ва за·мо·мя·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·мо·мя·вах за·мо·мя·вах·ме
2 лице за·мо·мя·ва·ше за·мо·мя·вах·те
3 лице за·мо·мя·ва·ше за·мо·мя·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице замомявал съм замомявала съм замомявало съм замомявали сме
2 лице замомявал си замомявала си замомявало си замомявали сте
3 лице замомявал е замомявала е замомявало е замомявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях замомявал бях замомявала бях замомявало бяхме замомявали
2 лице беше замомявал беше замомявала беше замомявало бяхте замомявали
3 лице беше замомявал беше замомявала беше замомявало бяха замомявали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще замомявам ще замомяваме
2 лице ще замомяваш ще замомявате
3 лице ще замомява ще замомяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм замомявал ще съм замомявала ще съм замомявало ще сме замомявали
2 лице ще си замомявал ще си замомявала ще си замомявало ще сте замомявали
3 лице ще е замомявал ще е замомявала ще е замомявало ще са замомявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да замомявам щяхме да замомяваме
2 лице щеше да замомяваш щяхте да замомявате
3 лице щеше да замомява щяха да замомяват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм замомявал щях да съм замомявала щях да съм замомявало щяхме да сме замомявали
2 лице щеше да си замомявал щеше да си замомявала щеше да си замомявало щяхте да сте замомявали
3 лице щеше да е замомявал щеше да е замомявала щеше да е замомявало щяха да са замомявали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице замомявал съм замомявала съм замомявало съм замомявали сме
2 лице замомявал си замомявала си замомявало си замомявали сте
3 лице замомявал (е) замомявала (е) замомявало (е) замомявали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице замомявал съм замомявала съм замомявало съм замомявали сме
2 лице замомявал си замомявала си замомявало си замомявали сте
3 лице замомявал (е) замомявала (е) замомявало (е) замомявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм замомявал била съм замомявала било съм замомявало били сме замомявали
2 лице бил си замомявал била си замомявала било си замомявало били сте замомявали
3 лице бил (е) замомявал била (е) замомявала било (е) замомявало били (са) замомявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да замомявам щяла съм да замомявам щяло съм да замомявам щели сме да замомяваме
2 лице щял си да замомяваш щяла си да замомяваш щяло си да замомяваш щели сте да замомявате
3 лице щял (е) да замомява щяла (е) да замомява щяло (е) да замомява щели (са) да замомяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм замомявал щяла съм да съм замомявала щяло съм да съм замомявало щели сме да сме замомявали
2 лице щял си да си замомявал щяла си да си замомявала щяло си да си замомявало щели сте да сте замомявали
3 лице щял (е) да е замомявал щяла (е) да е замомявала щяло (е) да е замомявало щели (са) да са замомявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих замомявал бих замомявала бих замомявало бихме замомявали
2 лице би замомявал би замомявала би замомявало бихте замомявали
3 лице би замомявал би замомявала би замомявало биха замомявали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
за·мо·мя·вай за·мо·мя·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·мо·мя·ван
непълен член за·мо·мя·ва·ния
пълен член за·мо·мя·ва·ни·ят
женски род за·мо·мя·ва·на
членувано за·мо·мя·ва·на·та
среден род за·мо·мя·ва·но
членувано за·мо·мя·ва·но·то
множествено число за·мо·мя·ва·ни
членувано за·мо·мя·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·мо·мя·вал
непълен член за·мо·мя·ва·лия
пълен член за·мо·мя·ва·ли·ят
женски род за·мо·мя·ва·ла
членувано за·мо·мя·ва·ла·та
среден род за·мо·мя·ва·ло
членувано за·мо·мя·ва·ло·то
множествено число за·мо·мя·ва·ли
членувано за·мо·мя·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·мо·мя·вал
непълен член за·мо·мя·ва·лия
пълен член за·мо·мя·ва·ли·ят
женски род за·мо·мя·ва·ла
членувано за·мо·мя·ва·ла·та
среден род за·мо·мя·ва·ло
членувано за·мо·мя·ва·ло·то
множествено число за·мо·мя·ва·ли
членувано за·мо·мя·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·мо·мя·ващ
непълен член за·мо·мя·ва·щия
пълен член за·мо·мя·ва·щи·ят
женски род за·мо·мя·ва·ща
членувано за·мо·мя·ва·ща·та
среден род за·мо·мя·ва·що
членувано за·мо·мя·ва·що·то
множествено число за·мо·мя·ва·щи
членувано за·мо·мя·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

за·мо·мя·вай·ки