Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/залютявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола залютявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·лю·тя·вам за·лю·тя·ва·ме
2 лице за·лю·тя·ваш за·лю·тя·ва·те
3 лице за·лю·тя·ва за·лю·тя·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·лю·тя·вах за·лю·тя·вах·ме
2 лице за·лю·тя·ва за·лю·тя·вах·те
3 лице за·лю·тя·ва за·лю·тя·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·лю·тя·вах за·лю·тя·вах·ме
2 лице за·лю·тя·ва·ше за·лю·тя·вах·те
3 лице за·лю·тя·ва·ше за·лю·тя·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице залютявал съм залютявала съм залютявало съм залютявали сме
2 лице залютявал си залютявала си залютявало си залютявали сте
3 лице залютявал е залютявала е залютявало е залютявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях залютявал бях залютявала бях залютявало бяхме залютявали
2 лице беше залютявал беше залютявала беше залютявало бяхте залютявали
3 лице беше залютявал беше залютявала беше залютявало бяха залютявали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще залютявам ще залютяваме
2 лице ще залютяваш ще залютявате
3 лице ще залютява ще залютяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм залютявал ще съм залютявала ще съм залютявало ще сме залютявали
2 лице ще си залютявал ще си залютявала ще си залютявало ще сте залютявали
3 лице ще е залютявал ще е залютявала ще е залютявало ще са залютявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да залютявам щяхме да залютяваме
2 лице щеше да залютяваш щяхте да залютявате
3 лице щеше да залютява щяха да залютяват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм залютявал щях да съм залютявала щях да съм залютявало щяхме да сме залютявали
2 лице щеше да си залютявал щеше да си залютявала щеше да си залютявало щяхте да сте залютявали
3 лице щеше да е залютявал щеше да е залютявала щеше да е залютявало щяха да са залютявали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице залютявал съм залютявала съм залютявало съм залютявали сме
2 лице залютявал си залютявала си залютявало си залютявали сте
3 лице залютявал (е) залютявала (е) залютявало (е) залютявали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице залютявал съм залютявала съм залютявало съм залютявали сме
2 лице залютявал си залютявала си залютявало си залютявали сте
3 лице залютявал (е) залютявала (е) залютявало (е) залютявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм залютявал била съм залютявала било съм залютявало били сме залютявали
2 лице бил си залютявал била си залютявала било си залютявало били сте залютявали
3 лице бил (е) залютявал била (е) залютявала било (е) залютявало били (са) залютявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да залютявам щяла съм да залютявам щяло съм да залютявам щели сме да залютяваме
2 лице щял си да залютяваш щяла си да залютяваш щяло си да залютяваш щели сте да залютявате
3 лице щял (е) да залютява щяла (е) да залютява щяло (е) да залютява щели (са) да залютяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм залютявал щяла съм да съм залютявала щяло съм да съм залютявало щели сме да сме залютявали
2 лице щял си да си залютявал щяла си да си залютявала щяло си да си залютявало щели сте да сте залютявали
3 лице щял (е) да е залютявал щяла (е) да е залютявала щяло (е) да е залютявало щели (са) да са залютявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих залютявал бих залютявала бих залютявало бихме залютявали
2 лице би залютявал би залютявала би залютявало бихте залютявали
3 лице би залютявал би залютявала би залютявало биха залютявали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
за·лю·тя·вай за·лю·тя·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·лю·тя·ван
непълен член за·лю·тя·ва·ния
пълен член за·лю·тя·ва·ни·ят
женски род за·лю·тя·ва·на
членувано за·лю·тя·ва·на·та
среден род за·лю·тя·ва·но
членувано за·лю·тя·ва·но·то
множествено число за·лю·тя·ва·ни
членувано за·лю·тя·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·лю·тя·вал
непълен член за·лю·тя·ва·лия
пълен член за·лю·тя·ва·ли·ят
женски род за·лю·тя·ва·ла
членувано за·лю·тя·ва·ла·та
среден род за·лю·тя·ва·ло
членувано за·лю·тя·ва·ло·то
множествено число за·лю·тя·ва·ли
членувано за·лю·тя·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·лю·тя·вал
непълен член за·лю·тя·ва·лия
пълен член за·лю·тя·ва·ли·ят
женски род за·лю·тя·ва·ла
членувано за·лю·тя·ва·ла·та
среден род за·лю·тя·ва·ло
членувано за·лю·тя·ва·ло·то
множествено число за·лю·тя·ва·ли
членувано за·лю·тя·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·лю·тя·ващ
непълен член за·лю·тя·ва·щия
пълен член за·лю·тя·ва·щи·ят
женски род за·лю·тя·ва·ща
членувано за·лю·тя·ва·ща·та
среден род за·лю·тя·ва·що
членувано за·лю·тя·ва·що·то
множествено число за·лю·тя·ва·щи
членувано за·лю·тя·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

за·лю·тя·вай·ки