Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/закънтявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола закънтявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·кън·тя·вам за·кън·тя·ва·ме
2 лице за·кън·тя·ваш за·кън·тя·ва·те
3 лице за·кън·тя·ва за·кън·тя·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·кън·тя·вах за·кън·тя·вах·ме
2 лице за·кън·тя·ва за·кън·тя·вах·те
3 лице за·кън·тя·ва за·кън·тя·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·кън·тя·вах за·кън·тя·вах·ме
2 лице за·кън·тя·ва·ше за·кън·тя·вах·те
3 лице за·кън·тя·ва·ше за·кън·тя·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице закънтявал съм закънтявала съм закънтявало съм закънтявали сме
2 лице закънтявал си закънтявала си закънтявало си закънтявали сте
3 лице закънтявал е закънтявала е закънтявало е закънтявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях закънтявал бях закънтявала бях закънтявало бяхме закънтявали
2 лице беше закънтявал беше закънтявала беше закънтявало бяхте закънтявали
3 лице беше закънтявал беше закънтявала беше закънтявало бяха закънтявали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще закънтявам ще закънтяваме
2 лице ще закънтяваш ще закънтявате
3 лице ще закънтява ще закънтяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм закънтявал ще съм закънтявала ще съм закънтявало ще сме закънтявали
2 лице ще си закънтявал ще си закънтявала ще си закънтявало ще сте закънтявали
3 лице ще е закънтявал ще е закънтявала ще е закънтявало ще са закънтявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да закънтявам щяхме да закънтяваме
2 лице щеше да закънтяваш щяхте да закънтявате
3 лице щеше да закънтява щяха да закънтяват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм закънтявал щях да съм закънтявала щях да съм закънтявало щяхме да сме закънтявали
2 лице щеше да си закънтявал щеше да си закънтявала щеше да си закънтявало щяхте да сте закънтявали
3 лице щеше да е закънтявал щеше да е закънтявала щеше да е закънтявало щяха да са закънтявали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице закънтявал съм закънтявала съм закънтявало съм закънтявали сме
2 лице закънтявал си закънтявала си закънтявало си закънтявали сте
3 лице закънтявал (е) закънтявала (е) закънтявало (е) закънтявали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице закънтявал съм закънтявала съм закънтявало съм закънтявали сме
2 лице закънтявал си закънтявала си закънтявало си закънтявали сте
3 лице закънтявал (е) закънтявала (е) закънтявало (е) закънтявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм закънтявал била съм закънтявала било съм закънтявало били сме закънтявали
2 лице бил си закънтявал била си закънтявала било си закънтявало били сте закънтявали
3 лице бил (е) закънтявал била (е) закънтявала било (е) закънтявало били (са) закънтявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да закънтявам щяла съм да закънтявам щяло съм да закънтявам щели сме да закънтяваме
2 лице щял си да закънтяваш щяла си да закънтяваш щяло си да закънтяваш щели сте да закънтявате
3 лице щял (е) да закънтява щяла (е) да закънтява щяло (е) да закънтява щели (са) да закънтяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм закънтявал щяла съм да съм закънтявала щяло съм да съм закънтявало щели сме да сме закънтявали
2 лице щял си да си закънтявал щяла си да си закънтявала щяло си да си закънтявало щели сте да сте закънтявали
3 лице щял (е) да е закънтявал щяла (е) да е закънтявала щяло (е) да е закънтявало щели (са) да са закънтявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих закънтявал бих закънтявала бих закънтявало бихме закънтявали
2 лице би закънтявал би закънтявала би закънтявало бихте закънтявали
3 лице би закънтявал би закънтявала би закънтявало биха закънтявали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
за·кън·тя·вай за·кън·тя·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·кън·тя·ван
непълен член за·кън·тя·ва·ния
пълен член за·кън·тя·ва·ни·ят
женски род за·кън·тя·ва·на
членувано за·кън·тя·ва·на·та
среден род за·кън·тя·ва·но
членувано за·кън·тя·ва·но·то
множествено число за·кън·тя·ва·ни
членувано за·кън·тя·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·кън·тя·вал
непълен член за·кън·тя·ва·лия
пълен член за·кън·тя·ва·ли·ят
женски род за·кън·тя·ва·ла
членувано за·кън·тя·ва·ла·та
среден род за·кън·тя·ва·ло
членувано за·кън·тя·ва·ло·то
множествено число за·кън·тя·ва·ли
членувано за·кън·тя·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·кън·тя·вал
непълен член за·кън·тя·ва·лия
пълен член за·кън·тя·ва·ли·ят
женски род за·кън·тя·ва·ла
членувано за·кън·тя·ва·ла·та
среден род за·кън·тя·ва·ло
членувано за·кън·тя·ва·ло·то
множествено число за·кън·тя·ва·ли
членувано за·кън·тя·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·кън·тя·ващ
непълен член за·кън·тя·ва·щия
пълен член за·кън·тя·ва·щи·ят
женски род за·кън·тя·ва·ща
членувано за·кън·тя·ва·ща·та
среден род за·кън·тя·ва·що
членувано за·кън·тя·ва·що·то
множествено число за·кън·тя·ва·щи
членувано за·кън·тя·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

за·кън·тя·вай·ки