Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/закотвя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола закотвя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·кот·вя за·кот·вим
2 лице за·кот·виш за·кот·ви·те
3 лице за·кот·ви за·кот·вят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·кот·вих за·кот·вих·ме
2 лице за·кот·ви за·кот·вих·те
3 лице за·кот·ви за·кот·ви·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·кот·вех за·кот·вех·ме
2 лице за·кот·ве·ше за·кот·вех·те
3 лице за·кот·ве·ше за·кот·ве·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице закотвил съм закотвила съм закотвило съм закотвили сме
2 лице закотвил си закотвила си закотвило си закотвили сте
3 лице закотвил е закотвила е закотвило е закотвили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях закотвил бях закотвила бях закотвило бяхме закотвили
2 лице беше закотвил беше закотвила беше закотвило бяхте закотвили
3 лице беше закотвил беше закотвила беше закотвило бяха закотвили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще закотвя ще закотвим
2 лице ще закотвиш ще закотвите
3 лице ще закотви ще закотвят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм закотвил ще съм закотвила ще съм закотвило ще сме закотвили
2 лице ще си закотвил ще си закотвила ще си закотвило ще сте закотвили
3 лице ще е закотвил ще е закотвила ще е закотвило ще са закотвили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да закотвя щяхме да закотвим
2 лице щеше да закотвиш щяхте да закотвите
3 лице щеше да закотви щяха да закотвят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм закотвил щях да съм закотвила щях да съм закотвило щяхме да сме закотвили
2 лице щеше да си закотвил щеше да си закотвила щеше да си закотвило щяхте да сте закотвили
3 лице щеше да е закотвил щеше да е закотвила щеше да е закотвило щяха да са закотвили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице закотвел съм закотвела съм закотвело съм закотвели сме
2 лице закотвел си закотвела си закотвело си закотвели сте
3 лице закотвел (е) закотвела (е) закотвело (е) закотвели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице закотвил съм закотвила съм закотвило съм закотвили сме
2 лице закотвил си закотвила си закотвило си закотвили сте
3 лице закотвил (е) закотвила (е) закотвило (е) закотвили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм закотвил била съм закотвила било съм закотвило били сме закотвили
2 лице бил си закотвил била си закотвила било си закотвило били сте закотвили
3 лице бил (е) закотвил била (е) закотвила било (е) закотвило били (са) закотвили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да закотвя щяла съм да закотвя щяло съм да закотвя щели сме да закотвим
2 лице щял си да закотвиш щяла си да закотвиш щяло си да закотвиш щели сте да закотвите
3 лице щял (е) да закотви щяла (е) да закотви щяло (е) да закотви щели (са) да закотвят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм закотвил щяла съм да съм закотвила щяло съм да съм закотвило щели сме да сме закотвили
2 лице щял си да си закотвил щяла си да си закотвила щяло си да си закотвило щели сте да сте закотвили
3 лице щял (е) да е закотвил щяла (е) да е закотвила щяло (е) да е закотвило щели (са) да са закотвили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих закотвил бих закотвила бих закотвило бихме закотвили
2 лице би закотвил би закотвила би закотвило бихте закотвили
3 лице би закотвил би закотвила би закотвило биха закотвили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
за·кот·ви за·кот·ве·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·кот·вен
непълен член за·кот·ве·ния
пълен член за·кот·ве·ни·ят
женски род за·кот·ве·на
членувано за·кот·ве·на·та
среден род за·кот·ве·но
членувано за·кот·ве·но·то
множествено число за·кот·ве·ни
членувано за·кот·ве·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·кот·вил
непълен член за·кот·ви·лия
пълен член за·кот·ви·ли·ят
женски род за·кот·ви·ла
членувано за·кот·ви·ла·та
среден род за·кот·ви·ло
членувано за·кот·ви·ло·то
множествено число за·кот·ви·ли
членувано за·кот·ви·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·кот·вел
непълен член за·кот·ве·лия
пълен член за·кот·ве·ли·ят
женски род за·кот·ве·ла
членувано за·кот·ве·ла·та
среден род за·кот·ве·ло
членувано за·кот·ве·ло·то
множествено число за·кот·ве·ли
членувано за·кот·ве·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·кот·вещ
непълен член за·кот·ве·щия
пълен член за·кот·ве·щи·ят
женски род за·кот·ве·ща
членувано за·кот·ве·ща·та
среден род за·кот·ве·що
членувано за·кот·ве·що·то
множествено число за·кот·ве·щи
членувано за·кот·ве·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

за·кот·вей·ки