Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/заинатявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола заинатявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·и·на·тя·вам за·и·на·тя·ва·ме
2 лице за·и·на·тя·ваш за·и·на·тя·ва·те
3 лице за·и·на·тя·ва за·и·на·тя·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·и·на·тя·вах за·и·на·тя·вах·ме
2 лице за·и·на·тя·ва за·и·на·тя·вах·те
3 лице за·и·на·тя·ва за·и·на·тя·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·и·на·тя·вах за·и·на·тя·вах·ме
2 лице за·и·на·тя·ва·ше за·и·на·тя·вах·те
3 лице за·и·на·тя·ва·ше за·и·на·тя·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заинатявал съм заинатявала съм заинатявало съм заинатявали сме
2 лице заинатявал си заинатявала си заинатявало си заинатявали сте
3 лице заинатявал е заинатявала е заинатявало е заинатявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях заинатявал бях заинатявала бях заинатявало бяхме заинатявали
2 лице беше заинатявал беше заинатявала беше заинатявало бяхте заинатявали
3 лице беше заинатявал беше заинатявала беше заинатявало бяха заинатявали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще заинатявам ще заинатяваме
2 лице ще заинатяваш ще заинатявате
3 лице ще заинатява ще заинатяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм заинатявал ще съм заинатявала ще съм заинатявало ще сме заинатявали
2 лице ще си заинатявал ще си заинатявала ще си заинатявало ще сте заинатявали
3 лице ще е заинатявал ще е заинатявала ще е заинатявало ще са заинатявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да заинатявам щяхме да заинатяваме
2 лице щеше да заинатяваш щяхте да заинатявате
3 лице щеше да заинатява щяха да заинатяват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм заинатявал щях да съм заинатявала щях да съм заинатявало щяхме да сме заинатявали
2 лице щеше да си заинатявал щеше да си заинатявала щеше да си заинатявало щяхте да сте заинатявали
3 лице щеше да е заинатявал щеше да е заинатявала щеше да е заинатявало щяха да са заинатявали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заинатявал съм заинатявала съм заинатявало съм заинатявали сме
2 лице заинатявал си заинатявала си заинатявало си заинатявали сте
3 лице заинатявал (е) заинатявала (е) заинатявало (е) заинатявали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заинатявал съм заинатявала съм заинатявало съм заинатявали сме
2 лице заинатявал си заинатявала си заинатявало си заинатявали сте
3 лице заинатявал (е) заинатявала (е) заинатявало (е) заинатявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм заинатявал била съм заинатявала било съм заинатявало били сме заинатявали
2 лице бил си заинатявал била си заинатявала било си заинатявало били сте заинатявали
3 лице бил (е) заинатявал била (е) заинатявала било (е) заинатявало били (са) заинатявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да заинатявам щяла съм да заинатявам щяло съм да заинатявам щели сме да заинатяваме
2 лице щял си да заинатяваш щяла си да заинатяваш щяло си да заинатяваш щели сте да заинатявате
3 лице щял (е) да заинатява щяла (е) да заинатява щяло (е) да заинатява щели (са) да заинатяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм заинатявал щяла съм да съм заинатявала щяло съм да съм заинатявало щели сме да сме заинатявали
2 лице щял си да си заинатявал щяла си да си заинатявала щяло си да си заинатявало щели сте да сте заинатявали
3 лице щял (е) да е заинатявал щяла (е) да е заинатявала щяло (е) да е заинатявало щели (са) да са заинатявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих заинатявал бих заинатявала бих заинатявало бихме заинатявали
2 лице би заинатявал би заинатявала би заинатявало бихте заинатявали
3 лице би заинатявал би заинатявала би заинатявало биха заинатявали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
за·и·на·тя·вай за·и·на·тя·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·и·на·тя·ван
непълен член за·и·на·тя·ва·ния
пълен член за·и·на·тя·ва·ни·ят
женски род за·и·на·тя·ва·на
членувано за·и·на·тя·ва·на·та
среден род за·и·на·тя·ва·но
членувано за·и·на·тя·ва·но·то
множествено число за·и·на·тя·ва·ни
членувано за·и·на·тя·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·и·на·тя·вал
непълен член за·и·на·тя·ва·лия
пълен член за·и·на·тя·ва·ли·ят
женски род за·и·на·тя·ва·ла
членувано за·и·на·тя·ва·ла·та
среден род за·и·на·тя·ва·ло
членувано за·и·на·тя·ва·ло·то
множествено число за·и·на·тя·ва·ли
членувано за·и·на·тя·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·и·на·тя·вал
непълен член за·и·на·тя·ва·лия
пълен член за·и·на·тя·ва·ли·ят
женски род за·и·на·тя·ва·ла
членувано за·и·на·тя·ва·ла·та
среден род за·и·на·тя·ва·ло
членувано за·и·на·тя·ва·ло·то
множествено число за·и·на·тя·ва·ли
членувано за·и·на·тя·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·и·на·тя·ващ
непълен член за·и·на·тя·ва·щия
пълен член за·и·на·тя·ва·щи·ят
женски род за·и·на·тя·ва·ща
членувано за·и·на·тя·ва·ща·та
среден род за·и·на·тя·ва·що
членувано за·и·на·тя·ва·що·то
множествено число за·и·на·тя·ва·щи
членувано за·и·на·тя·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

за·и·на·тя·вай·ки