Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/заинатя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола заинатя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·и·на·тя за·и·на·тим
2 лице за·и·на·тиш за·и·на·ти·те
3 лице за·и·на·ти за·и·на·тят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·и·на·тих за·и·на·тих·ме
2 лице за·и·на·ти за·и·на·тих·те
3 лице за·и·на·ти за·и·на·ти·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·и·на·тях за·и·на·тях·ме
2 лице за·и·на·те·ше за·и·на·тях·те
3 лице за·и·на·те·ше за·и·на·тя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заинатил съм заинатила съм заинатило съм заинатили сме
2 лице заинатил си заинатила си заинатило си заинатили сте
3 лице заинатил е заинатила е заинатило е заинатили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях заинатил бях заинатила бях заинатило бяхме заинатили
2 лице беше заинатил беше заинатила беше заинатило бяхте заинатили
3 лице беше заинатил беше заинатила беше заинатило бяха заинатили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще заинатя ще заинатим
2 лице ще заинатиш ще заинатите
3 лице ще заинати ще заинатят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм заинатил ще съм заинатила ще съм заинатило ще сме заинатили
2 лице ще си заинатил ще си заинатила ще си заинатило ще сте заинатили
3 лице ще е заинатил ще е заинатила ще е заинатило ще са заинатили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да заинатя щяхме да заинатим
2 лице щеше да заинатиш щяхте да заинатите
3 лице щеше да заинати щяха да заинатят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм заинатил щях да съм заинатила щях да съм заинатило щяхме да сме заинатили
2 лице щеше да си заинатил щеше да си заинатила щеше да си заинатило щяхте да сте заинатили
3 лице щеше да е заинатил щеше да е заинатила щеше да е заинатило щяха да са заинатили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заинатял съм заинатяла съм заинатяло съм заинатели сме
2 лице заинатял си заинатяла си заинатяло си заинатели сте
3 лице заинатял (е) заинатяла (е) заинатяло (е) заинатели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заинатил съм заинатила съм заинатило съм заинатили сме
2 лице заинатил си заинатила си заинатило си заинатили сте
3 лице заинатил (е) заинатила (е) заинатило (е) заинатили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм заинатил била съм заинатила било съм заинатило били сме заинатили
2 лице бил си заинатил била си заинатила било си заинатило били сте заинатили
3 лице бил (е) заинатил била (е) заинатила било (е) заинатило били (са) заинатили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да заинатя щяла съм да заинатя щяло съм да заинатя щели сме да заинатим
2 лице щял си да заинатиш щяла си да заинатиш щяло си да заинатиш щели сте да заинатите
3 лице щял (е) да заинати щяла (е) да заинати щяло (е) да заинати щели (са) да заинатят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм заинатил щяла съм да съм заинатила щяло съм да съм заинатило щели сме да сме заинатили
2 лице щял си да си заинатил щяла си да си заинатила щяло си да си заинатило щели сте да сте заинатили
3 лице щял (е) да е заинатил щяла (е) да е заинатила щяло (е) да е заинатило щели (са) да са заинатили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих заинатил бих заинатила бих заинатило бихме заинатили
2 лице би заинатил би заинатила би заинатило бихте заинатили
3 лице би заинатил би заинатила би заинатило биха заинатили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
за·и·на·ти за·и·на·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·и·на·тен
непълен член за·и·на·те·ния
пълен член за·и·на·те·ни·ят
женски род за·и·на·те·на
членувано за·и·на·те·на·та
среден род за·и·на·те·но
членувано за·и·на·те·но·то
множествено число за·и·на·те·ни
членувано за·и·на·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·и·на·тил
непълен член за·и·на·ти·лия
пълен член за·и·на·ти·ли·ят
женски род за·и·на·ти·ла
членувано за·и·на·ти·ла·та
среден род за·и·на·ти·ло
членувано за·и·на·ти·ло·то
множествено число за·и·на·ти·ли
членувано за·и·на·ти·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·и·на·тял
непълен член за·и·на·тя·лия
пълен член за·и·на·тя·ли·ят
женски род за·и·на·тя·ла
членувано за·и·на·тя·ла·та
среден род за·и·на·тя·ло
членувано за·и·на·тя·ло·то
множествено число за·и·на·те·ли
членувано за·и·на·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·и·на·тящ
непълен член за·и·на·тя·щия
пълен член за·и·на·тя·щи·ят
женски род за·и·на·тя·ща
членувано за·и·на·тя·ща·та
среден род за·и·на·тя·що
членувано за·и·на·тя·що·то
множествено число за·и·на·тя·щи
членувано за·и·на·тя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

за·и·на·тей·ки