Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/заизвивам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола заизвивам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·из·ви·вам за·из·ви·ва·ме
2 лице за·из·ви·ваш за·из·ви·ва·те
3 лице за·из·ви·ва за·из·ви·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·из·ви·вах за·из·ви·вах·ме
2 лице за·из·ви·ва за·из·ви·вах·те
3 лице за·из·ви·ва за·из·ви·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·из·ви·вах за·из·ви·вах·ме
2 лице за·из·ви·ва·ше за·из·ви·вах·те
3 лице за·из·ви·ва·ше за·из·ви·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заизвивал съм заизвивала съм заизвивало съм заизвивали сме
2 лице заизвивал си заизвивала си заизвивало си заизвивали сте
3 лице заизвивал е заизвивала е заизвивало е заизвивали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях заизвивал бях заизвивала бях заизвивало бяхме заизвивали
2 лице беше заизвивал беше заизвивала беше заизвивало бяхте заизвивали
3 лице беше заизвивал беше заизвивала беше заизвивало бяха заизвивали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще заизвивам ще заизвиваме
2 лице ще заизвиваш ще заизвивате
3 лице ще заизвива ще заизвиват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм заизвивал ще съм заизвивала ще съм заизвивало ще сме заизвивали
2 лице ще си заизвивал ще си заизвивала ще си заизвивало ще сте заизвивали
3 лице ще е заизвивал ще е заизвивала ще е заизвивало ще са заизвивали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да заизвивам щяхме да заизвиваме
2 лице щеше да заизвиваш щяхте да заизвивате
3 лице щеше да заизвива щяха да заизвиват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм заизвивал щях да съм заизвивала щях да съм заизвивало щяхме да сме заизвивали
2 лице щеше да си заизвивал щеше да си заизвивала щеше да си заизвивало щяхте да сте заизвивали
3 лице щеше да е заизвивал щеше да е заизвивала щеше да е заизвивало щяха да са заизвивали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заизвивал съм заизвивала съм заизвивало съм заизвивали сме
2 лице заизвивал си заизвивала си заизвивало си заизвивали сте
3 лице заизвивал (е) заизвивала (е) заизвивало (е) заизвивали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заизвивал съм заизвивала съм заизвивало съм заизвивали сме
2 лице заизвивал си заизвивала си заизвивало си заизвивали сте
3 лице заизвивал (е) заизвивала (е) заизвивало (е) заизвивали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм заизвивал била съм заизвивала било съм заизвивало били сме заизвивали
2 лице бил си заизвивал била си заизвивала било си заизвивало били сте заизвивали
3 лице бил (е) заизвивал била (е) заизвивала било (е) заизвивало били (са) заизвивали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да заизвивам щяла съм да заизвивам щяло съм да заизвивам щели сме да заизвиваме
2 лице щял си да заизвиваш щяла си да заизвиваш щяло си да заизвиваш щели сте да заизвивате
3 лице щял (е) да заизвива щяла (е) да заизвива щяло (е) да заизвива щели (са) да заизвиват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм заизвивал щяла съм да съм заизвивала щяло съм да съм заизвивало щели сме да сме заизвивали
2 лице щял си да си заизвивал щяла си да си заизвивала щяло си да си заизвивало щели сте да сте заизвивали
3 лице щял (е) да е заизвивал щяла (е) да е заизвивала щяло (е) да е заизвивало щели (са) да са заизвивали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих заизвивал бих заизвивала бих заизвивало бихме заизвивали
2 лице би заизвивал би заизвивала би заизвивало бихте заизвивали
3 лице би заизвивал би заизвивала би заизвивало биха заизвивали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
за·из·ви·вай за·из·ви·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·из·ви·ван
непълен член за·из·ви·ва·ния
пълен член за·из·ви·ва·ни·ят
женски род за·из·ви·ва·на
членувано за·из·ви·ва·на·та
среден род за·из·ви·ва·но
членувано за·из·ви·ва·но·то
множествено число за·из·ви·ва·ни
членувано за·из·ви·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·из·ви·вал
непълен член за·из·ви·ва·лия
пълен член за·из·ви·ва·ли·ят
женски род за·из·ви·ва·ла
членувано за·из·ви·ва·ла·та
среден род за·из·ви·ва·ло
членувано за·из·ви·ва·ло·то
множествено число за·из·ви·ва·ли
членувано за·из·ви·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·из·ви·вал
непълен член за·из·ви·ва·лия
пълен член за·из·ви·ва·ли·ят
женски род за·из·ви·ва·ла
членувано за·из·ви·ва·ла·та
среден род за·из·ви·ва·ло
членувано за·из·ви·ва·ло·то
множествено число за·из·ви·ва·ли
членувано за·из·ви·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·из·ви·ващ
непълен член за·из·ви·ва·щия
пълен член за·из·ви·ва·щи·ят
женски род за·из·ви·ва·ща
членувано за·из·ви·ва·ща·та
среден род за·из·ви·ва·що
членувано за·из·ви·ва·що·то
множествено число за·из·ви·ва·щи
членувано за·из·ви·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

за·из·ви·вай·ки