Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/зазвънявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола зазвънявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице заз·въ·ня·вам заз·въ·ня·ва·ме
2 лице заз·въ·ня·ваш заз·въ·ня·ва·те
3 лице заз·въ·ня·ва заз·въ·ня·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице заз·въ·ня·вах заз·въ·ня·вах·ме
2 лице заз·въ·ня·ва заз·въ·ня·вах·те
3 лице заз·въ·ня·ва заз·въ·ня·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице заз·въ·ня·вах заз·въ·ня·вах·ме
2 лице заз·въ·ня·ва·ше заз·въ·ня·вах·те
3 лице заз·въ·ня·ва·ше заз·въ·ня·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице зазвънявал съм зазвънявала съм зазвънявало съм зазвънявали сме
2 лице зазвънявал си зазвънявала си зазвънявало си зазвънявали сте
3 лице зазвънявал е зазвънявала е зазвънявало е зазвънявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях зазвънявал бях зазвънявала бях зазвънявало бяхме зазвънявали
2 лице беше зазвънявал беше зазвънявала беше зазвънявало бяхте зазвънявали
3 лице беше зазвънявал беше зазвънявала беше зазвънявало бяха зазвънявали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще зазвънявам ще зазвъняваме
2 лице ще зазвъняваш ще зазвънявате
3 лице ще зазвънява ще зазвъняват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм зазвънявал ще съм зазвънявала ще съм зазвънявало ще сме зазвънявали
2 лице ще си зазвънявал ще си зазвънявала ще си зазвънявало ще сте зазвънявали
3 лице ще е зазвънявал ще е зазвънявала ще е зазвънявало ще са зазвънявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да зазвънявам щяхме да зазвъняваме
2 лице щеше да зазвъняваш щяхте да зазвънявате
3 лице щеше да зазвънява щяха да зазвъняват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм зазвънявал щях да съм зазвънявала щях да съм зазвънявало щяхме да сме зазвънявали
2 лице щеше да си зазвънявал щеше да си зазвънявала щеше да си зазвънявало щяхте да сте зазвънявали
3 лице щеше да е зазвънявал щеше да е зазвънявала щеше да е зазвънявало щяха да са зазвънявали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице зазвънявал съм зазвънявала съм зазвънявало съм зазвънявали сме
2 лице зазвънявал си зазвънявала си зазвънявало си зазвънявали сте
3 лице зазвънявал (е) зазвънявала (е) зазвънявало (е) зазвънявали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице зазвънявал съм зазвънявала съм зазвънявало съм зазвънявали сме
2 лице зазвънявал си зазвънявала си зазвънявало си зазвънявали сте
3 лице зазвънявал (е) зазвънявала (е) зазвънявало (е) зазвънявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм зазвънявал била съм зазвънявала било съм зазвънявало били сме зазвънявали
2 лице бил си зазвънявал била си зазвънявала било си зазвънявало били сте зазвънявали
3 лице бил (е) зазвънявал била (е) зазвънявала било (е) зазвънявало били (са) зазвънявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да зазвънявам щяла съм да зазвънявам щяло съм да зазвънявам щели сме да зазвъняваме
2 лице щял си да зазвъняваш щяла си да зазвъняваш щяло си да зазвъняваш щели сте да зазвънявате
3 лице щял (е) да зазвънява щяла (е) да зазвънява щяло (е) да зазвънява щели (са) да зазвъняват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм зазвънявал щяла съм да съм зазвънявала щяло съм да съм зазвънявало щели сме да сме зазвънявали
2 лице щял си да си зазвънявал щяла си да си зазвънявала щяло си да си зазвънявало щели сте да сте зазвънявали
3 лице щял (е) да е зазвънявал щяла (е) да е зазвънявала щяло (е) да е зазвънявало щели (са) да са зазвънявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих зазвънявал бих зазвънявала бих зазвънявало бихме зазвънявали
2 лице би зазвънявал би зазвънявала би зазвънявало бихте зазвънявали
3 лице би зазвънявал би зазвънявала би зазвънявало биха зазвънявали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
заз·въ·ня·вай заз·въ·ня·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род заз·въ·ня·ван
непълен член заз·въ·ня·ва·ния
пълен член заз·въ·ня·ва·ни·ят
женски род заз·въ·ня·ва·на
членувано заз·въ·ня·ва·на·та
среден род заз·въ·ня·ва·но
членувано заз·въ·ня·ва·но·то
множествено число заз·въ·ня·ва·ни
членувано заз·въ·ня·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род заз·въ·ня·вал
непълен член заз·въ·ня·ва·лия
пълен член заз·въ·ня·ва·ли·ят
женски род заз·въ·ня·ва·ла
членувано заз·въ·ня·ва·ла·та
среден род заз·въ·ня·ва·ло
членувано заз·въ·ня·ва·ло·то
множествено число заз·въ·ня·ва·ли
членувано заз·въ·ня·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род заз·въ·ня·вал
непълен член заз·въ·ня·ва·лия
пълен член заз·въ·ня·ва·ли·ят
женски род заз·въ·ня·ва·ла
членувано заз·въ·ня·ва·ла·та
среден род заз·въ·ня·ва·ло
членувано заз·въ·ня·ва·ло·то
множествено число заз·въ·ня·ва·ли
членувано заз·въ·ня·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род заз·въ·ня·ващ
непълен член заз·въ·ня·ва·щия
пълен член заз·въ·ня·ва·щи·ят
женски род заз·въ·ня·ва·ща
членувано заз·въ·ня·ва·ща·та
среден род заз·въ·ня·ва·що
членувано заз·въ·ня·ва·що·то
множествено число заз·въ·ня·ва·щи
членувано заз·въ·ня·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

заз·въ·ня·вай·ки