Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/зазвъня

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола зазвъня. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице заз·въ·ня заз·въ·ним
2 лице заз·въ·ниш заз·въ·ни·те
3 лице заз·въ·ни заз·въ·нят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице заз·въ·нях заз·въ·нях·ме
2 лице заз·въ·ня заз·въ·нях·те
3 лице заз·въ·ня заз·въ·ня·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице заз·въ·нях заз·въ·нях·ме
2 лице заз·въ·не·ше заз·въ·нях·те
3 лице заз·въ·не·ше заз·въ·ня·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице зазвънял съм зазвъняла съм зазвъняло съм зазвънели сме
2 лице зазвънял си зазвъняла си зазвъняло си зазвънели сте
3 лице зазвънял е зазвъняла е зазвъняло е зазвънели са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях зазвънял бях зазвъняла бях зазвъняло бяхме зазвънели
2 лице беше зазвънял беше зазвъняла беше зазвъняло бяхте зазвънели
3 лице беше зазвънял беше зазвъняла беше зазвъняло бяха зазвънели


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще зазвъня ще зазвъним
2 лице ще зазвъниш ще зазвъните
3 лице ще зазвъни ще зазвънят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм зазвънял ще съм зазвъняла ще съм зазвъняло ще сме зазвънели
2 лице ще си зазвънял ще си зазвъняла ще си зазвъняло ще сте зазвънели
3 лице ще е зазвънял ще е зазвъняла ще е зазвъняло ще са зазвънели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да зазвъня щяхме да зазвъним
2 лице щеше да зазвъниш щяхте да зазвъните
3 лице щеше да зазвъни щяха да зазвънят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм зазвънял щях да съм зазвъняла щях да съм зазвъняло щяхме да сме зазвънели
2 лице щеше да си зазвънял щеше да си зазвъняла щеше да си зазвъняло щяхте да сте зазвънели
3 лице щеше да е зазвънял щеше да е зазвъняла щеше да е зазвъняло щяха да са зазвънели


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице зазвънял съм зазвъняла съм зазвъняло съм зазвънели сме
2 лице зазвънял си зазвъняла си зазвъняло си зазвънели сте
3 лице зазвънял (е) зазвъняла (е) зазвъняло (е) зазвънели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице зазвънял съм зазвъняла съм зазвъняло съм зазвънели сме
2 лице зазвънял си зазвъняла си зазвъняло си зазвънели сте
3 лице зазвънял (е) зазвъняла (е) зазвъняло (е) зазвънели (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм зазвънял била съм зазвъняла било съм зазвъняло били сме зазвънели
2 лице бил си зазвънял била си зазвъняла било си зазвъняло били сте зазвънели
3 лице бил (е) зазвънял била (е) зазвъняла било (е) зазвъняло били (са) зазвънели


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да зазвъня щяла съм да зазвъня щяло съм да зазвъня щели сме да зазвъним
2 лице щял си да зазвъниш щяла си да зазвъниш щяло си да зазвъниш щели сте да зазвъните
3 лице щял (е) да зазвъни щяла (е) да зазвъни щяло (е) да зазвъни щели (са) да зазвънят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм зазвънял щяла съм да съм зазвъняла щяло съм да съм зазвъняло щели сме да сме зазвънели
2 лице щял си да си зазвънял щяла си да си зазвъняла щяло си да си зазвъняло щели сте да сте зазвънели
3 лице щял (е) да е зазвънял щяла (е) да е зазвъняла щяло (е) да е зазвъняло щели (са) да са зазвънели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих зазвънял бих зазвъняла бих зазвъняло бихме зазвънели
2 лице би зазвънял би зазвъняла би зазвъняло бихте зазвънели
3 лице би зазвънял би зазвъняла би зазвъняло биха зазвънели


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
заз·въ·ни заз·въ·не·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род заз·въ·нян
непълен член заз·въ·ня·ния
пълен член заз·въ·ня·ни·ят
женски род заз·въ·ня·на
членувано заз·въ·ня·на·та
среден род заз·въ·ня·но
членувано заз·въ·ня·но·то
множествено число заз·въ·не·ни
членувано заз·въ·не·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род заз·въ·нял
непълен член заз·въ·не·лия
пълен член заз·въ·не·ли·ят
женски род заз·въ·ня·ла
членувано заз·въ·ня·ла·та
среден род заз·въ·ня·ло
членувано заз·въ·ня·ло·то
множествено число заз·въ·не·ли
членувано заз·въ·не·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род заз·въ·нял
непълен член заз·въ·ня·лия
пълен член заз·въ·ня·ли·ят
женски род заз·въ·ня·ла
членувано заз·въ·ня·ла·та
среден род заз·въ·ня·ло
членувано заз·въ·ня·ло·то
множествено число заз·въ·не·ли
членувано заз·въ·не·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род заз·въ·нящ
непълен член заз·въ·ня·щия
пълен член заз·въ·ня·щи·ят
женски род заз·въ·ня·ща
членувано заз·въ·ня·ща·та
среден род заз·въ·ня·що
членувано заз·въ·ня·що·то
множествено число заз·въ·ня·щи
членувано заз·въ·ня·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

заз·въ·ней·ки