Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/заговявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола заговявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·го·вя·вам за·го·вя·ва·ме
2 лице за·го·вя·ваш за·го·вя·ва·те
3 лице за·го·вя·ва за·го·вя·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·го·вя·вах за·го·вя·вах·ме
2 лице за·го·вя·ва за·го·вя·вах·те
3 лице за·го·вя·ва за·го·вя·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·го·вя·вах за·го·вя·вах·ме
2 лице за·го·вя·ва·ше за·го·вя·вах·те
3 лице за·го·вя·ва·ше за·го·вя·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заговявал съм заговявала съм заговявало съм заговявали сме
2 лице заговявал си заговявала си заговявало си заговявали сте
3 лице заговявал е заговявала е заговявало е заговявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях заговявал бях заговявала бях заговявало бяхме заговявали
2 лице беше заговявал беше заговявала беше заговявало бяхте заговявали
3 лице беше заговявал беше заговявала беше заговявало бяха заговявали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще заговявам ще заговяваме
2 лице ще заговяваш ще заговявате
3 лице ще заговява ще заговяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм заговявал ще съм заговявала ще съм заговявало ще сме заговявали
2 лице ще си заговявал ще си заговявала ще си заговявало ще сте заговявали
3 лице ще е заговявал ще е заговявала ще е заговявало ще са заговявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да заговявам щяхме да заговяваме
2 лице щеше да заговяваш щяхте да заговявате
3 лице щеше да заговява щяха да заговяват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм заговявал щях да съм заговявала щях да съм заговявало щяхме да сме заговявали
2 лице щеше да си заговявал щеше да си заговявала щеше да си заговявало щяхте да сте заговявали
3 лице щеше да е заговявал щеше да е заговявала щеше да е заговявало щяха да са заговявали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заговявал съм заговявала съм заговявало съм заговявали сме
2 лице заговявал си заговявала си заговявало си заговявали сте
3 лице заговявал (е) заговявала (е) заговявало (е) заговявали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заговявал съм заговявала съм заговявало съм заговявали сме
2 лице заговявал си заговявала си заговявало си заговявали сте
3 лице заговявал (е) заговявала (е) заговявало (е) заговявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм заговявал била съм заговявала било съм заговявало били сме заговявали
2 лице бил си заговявал била си заговявала било си заговявало били сте заговявали
3 лице бил (е) заговявал била (е) заговявала било (е) заговявало били (са) заговявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да заговявам щяла съм да заговявам щяло съм да заговявам щели сме да заговяваме
2 лице щял си да заговяваш щяла си да заговяваш щяло си да заговяваш щели сте да заговявате
3 лице щял (е) да заговява щяла (е) да заговява щяло (е) да заговява щели (са) да заговяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм заговявал щяла съм да съм заговявала щяло съм да съм заговявало щели сме да сме заговявали
2 лице щял си да си заговявал щяла си да си заговявала щяло си да си заговявало щели сте да сте заговявали
3 лице щял (е) да е заговявал щяла (е) да е заговявала щяло (е) да е заговявало щели (са) да са заговявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих заговявал бих заговявала бих заговявало бихме заговявали
2 лице би заговявал би заговявала би заговявало бихте заговявали
3 лице би заговявал би заговявала би заговявало биха заговявали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
за·го·вя·вай за·го·вя·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·го·вя·ван
непълен член за·го·вя·ва·ния
пълен член за·го·вя·ва·ни·ят
женски род за·го·вя·ва·на
членувано за·го·вя·ва·на·та
среден род за·го·вя·ва·но
членувано за·го·вя·ва·но·то
множествено число за·го·вя·ва·ни
членувано за·го·вя·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·го·вя·вал
непълен член за·го·вя·ва·лия
пълен член за·го·вя·ва·ли·ят
женски род за·го·вя·ва·ла
членувано за·го·вя·ва·ла·та
среден род за·го·вя·ва·ло
членувано за·го·вя·ва·ло·то
множествено число за·го·вя·ва·ли
членувано за·го·вя·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·го·вя·вал
непълен член за·го·вя·ва·лия
пълен член за·го·вя·ва·ли·ят
женски род за·го·вя·ва·ла
членувано за·го·вя·ва·ла·та
среден род за·го·вя·ва·ло
членувано за·го·вя·ва·ло·то
множествено число за·го·вя·ва·ли
членувано за·го·вя·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·го·вя·ващ
непълен член за·го·вя·ва·щия
пълен член за·го·вя·ва·щи·ят
женски род за·го·вя·ва·ща
членувано за·го·вя·ва·ща·та
среден род за·го·вя·ва·що
членувано за·го·вя·ва·що·то
множествено число за·го·вя·ва·щи
членувано за·го·вя·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

за·го·вя·вай·ки