Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/завявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола завявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·вя·вам за·вя·ва·ме
2 лице за·вя·ваш за·вя·ва·те
3 лице за·вя·ва за·вя·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·вя·вах за·вя·вах·ме
2 лице за·вя·ва за·вя·вах·те
3 лице за·вя·ва за·вя·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·вя·вах за·вя·вах·ме
2 лице за·вя·ва·ше за·вя·вах·те
3 лице за·вя·ва·ше за·вя·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице завявал съм завявала съм завявало съм завявали сме
2 лице завявал си завявала си завявало си завявали сте
3 лице завявал е завявала е завявало е завявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях завявал бях завявала бях завявало бяхме завявали
2 лице беше завявал беше завявала беше завявало бяхте завявали
3 лице беше завявал беше завявала беше завявало бяха завявали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще завявам ще завяваме
2 лице ще завяваш ще завявате
3 лице ще завява ще завяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм завявал ще съм завявала ще съм завявало ще сме завявали
2 лице ще си завявал ще си завявала ще си завявало ще сте завявали
3 лице ще е завявал ще е завявала ще е завявало ще са завявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да завявам щяхме да завяваме
2 лице щеше да завяваш щяхте да завявате
3 лице щеше да завява щяха да завяват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм завявал щях да съм завявала щях да съм завявало щяхме да сме завявали
2 лице щеше да си завявал щеше да си завявала щеше да си завявало щяхте да сте завявали
3 лице щеше да е завявал щеше да е завявала щеше да е завявало щяха да са завявали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице завявал съм завявала съм завявало съм завявали сме
2 лице завявал си завявала си завявало си завявали сте
3 лице завявал (е) завявала (е) завявало (е) завявали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице завявал съм завявала съм завявало съм завявали сме
2 лице завявал си завявала си завявало си завявали сте
3 лице завявал (е) завявала (е) завявало (е) завявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм завявал била съм завявала било съм завявало били сме завявали
2 лице бил си завявал била си завявала било си завявало били сте завявали
3 лице бил (е) завявал била (е) завявала било (е) завявало били (са) завявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да завявам щяла съм да завявам щяло съм да завявам щели сме да завяваме
2 лице щял си да завяваш щяла си да завяваш щяло си да завяваш щели сте да завявате
3 лице щял (е) да завява щяла (е) да завява щяло (е) да завява щели (са) да завяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм завявал щяла съм да съм завявала щяло съм да съм завявало щели сме да сме завявали
2 лице щял си да си завявал щяла си да си завявала щяло си да си завявало щели сте да сте завявали
3 лице щял (е) да е завявал щяла (е) да е завявала щяло (е) да е завявало щели (са) да са завявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих завявал бих завявала бих завявало бихме завявали
2 лице би завявал би завявала би завявало бихте завявали
3 лице би завявал би завявала би завявало биха завявали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
за·вя·вай за·вя·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·вя·ван
непълен член за·вя·ва·ния
пълен член за·вя·ва·ни·ят
женски род за·вя·ва·на
членувано за·вя·ва·на·та
среден род за·вя·ва·но
членувано за·вя·ва·но·то
множествено число за·вя·ва·ни
членувано за·вя·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·вя·вал
непълен член за·вя·ва·лия
пълен член за·вя·ва·ли·ят
женски род за·вя·ва·ла
членувано за·вя·ва·ла·та
среден род за·вя·ва·ло
членувано за·вя·ва·ло·то
множествено число за·вя·ва·ли
членувано за·вя·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·вя·вал
непълен член за·вя·ва·лия
пълен член за·вя·ва·ли·ят
женски род за·вя·ва·ла
членувано за·вя·ва·ла·та
среден род за·вя·ва·ло
членувано за·вя·ва·ло·то
множествено число за·вя·ва·ли
членувано за·вя·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·вя·ващ
непълен член за·вя·ва·щия
пълен член за·вя·ва·щи·ят
женски род за·вя·ва·ща
членувано за·вя·ва·ща·та
среден род за·вя·ва·що
членувано за·вя·ва·що·то
множествено число за·вя·ва·щи
членувано за·вя·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

за·вя·вай·ки