Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/забълбукам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола забълбукам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·бъл·бу·кам за·бъл·бу·ка·ме
2 лице за·бъл·бу·каш за·бъл·бу·ка·те
3 лице за·бъл·бу·ка за·бъл·бу·кат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·бъл·бу·ках за·бъл·бу·ках·ме
2 лице за·бъл·бу·ка за·бъл·бу·ках·те
3 лице за·бъл·бу·ка за·бъл·бу·ка·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·бъл·бу·ках за·бъл·бу·ках·ме
2 лице за·бъл·бу·ка·ше за·бъл·бу·ках·те
3 лице за·бъл·бу·ка·ше за·бъл·бу·ка·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице забълбукал съм забълбукала съм забълбукало съм забълбукали сме
2 лице забълбукал си забълбукала си забълбукало си забълбукали сте
3 лице забълбукал е забълбукала е забълбукало е забълбукали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях забълбукал бях забълбукала бях забълбукало бяхме забълбукали
2 лице беше забълбукал беше забълбукала беше забълбукало бяхте забълбукали
3 лице беше забълбукал беше забълбукала беше забълбукало бяха забълбукали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще забълбукам ще забълбукаме
2 лице ще забълбукаш ще забълбукате
3 лице ще забълбука ще забълбукат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм забълбукал ще съм забълбукала ще съм забълбукало ще сме забълбукали
2 лице ще си забълбукал ще си забълбукала ще си забълбукало ще сте забълбукали
3 лице ще е забълбукал ще е забълбукала ще е забълбукало ще са забълбукали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да забълбукам щяхме да забълбукаме
2 лице щеше да забълбукаш щяхте да забълбукате
3 лице щеше да забълбука щяха да забълбукат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм забълбукал щях да съм забълбукала щях да съм забълбукало щяхме да сме забълбукали
2 лице щеше да си забълбукал щеше да си забълбукала щеше да си забълбукало щяхте да сте забълбукали
3 лице щеше да е забълбукал щеше да е забълбукала щеше да е забълбукало щяха да са забълбукали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице забълбукал съм забълбукала съм забълбукало съм забълбукали сме
2 лице забълбукал си забълбукала си забълбукало си забълбукали сте
3 лице забълбукал (е) забълбукала (е) забълбукало (е) забълбукали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице забълбукал съм забълбукала съм забълбукало съм забълбукали сме
2 лице забълбукал си забълбукала си забълбукало си забълбукали сте
3 лице забълбукал (е) забълбукала (е) забълбукало (е) забълбукали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм забълбукал била съм забълбукала било съм забълбукало били сме забълбукали
2 лице бил си забълбукал била си забълбукала било си забълбукало били сте забълбукали
3 лице бил (е) забълбукал била (е) забълбукала било (е) забълбукало били (са) забълбукали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да забълбукам щяла съм да забълбукам щяло съм да забълбукам щели сме да забълбукаме
2 лице щял си да забълбукаш щяла си да забълбукаш щяло си да забълбукаш щели сте да забълбукате
3 лице щял (е) да забълбука щяла (е) да забълбука щяло (е) да забълбука щели (са) да забълбукат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм забълбукал щяла съм да съм забълбукала щяло съм да съм забълбукало щели сме да сме забълбукали
2 лице щял си да си забълбукал щяла си да си забълбукала щяло си да си забълбукало щели сте да сте забълбукали
3 лице щял (е) да е забълбукал щяла (е) да е забълбукала щяло (е) да е забълбукало щели (са) да са забълбукали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих забълбукал бих забълбукала бих забълбукало бихме забълбукали
2 лице би забълбукал би забълбукала би забълбукало бихте забълбукали
3 лице би забълбукал би забълбукала би забълбукало биха забълбукали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
за·бъл·бу·кай за·бъл·бу·кай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·бъл·бу·кан
непълен член за·бъл·бу·ка·ния
пълен член за·бъл·бу·ка·ни·ят
женски род за·бъл·бу·ка·на
членувано за·бъл·бу·ка·на·та
среден род за·бъл·бу·ка·но
членувано за·бъл·бу·ка·но·то
множествено число за·бъл·бу·ка·ни
членувано за·бъл·бу·ка·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·бъл·бу·кал
непълен член за·бъл·бу·ка·лия
пълен член за·бъл·бу·ка·ли·ят
женски род за·бъл·бу·ка·ла
членувано за·бъл·бу·ка·ла·та
среден род за·бъл·бу·ка·ло
членувано за·бъл·бу·ка·ло·то
множествено число за·бъл·бу·ка·ли
членувано за·бъл·бу·ка·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·бъл·бу·кал
непълен член за·бъл·бу·ка·лия
пълен член за·бъл·бу·ка·ли·ят
женски род за·бъл·бу·ка·ла
членувано за·бъл·бу·ка·ла·та
среден род за·бъл·бу·ка·ло
членувано за·бъл·бу·ка·ло·то
множествено число за·бъл·бу·ка·ли
членувано за·бъл·бу·ка·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·бъл·бу·кащ
непълен член за·бъл·бу·ка·щия
пълен член за·бъл·бу·ка·щи·ят
женски род за·бъл·бу·ка·ща
членувано за·бъл·бу·ка·ща·та
среден род за·бъл·бу·ка·що
членувано за·бъл·бу·ка·що·то
множествено число за·бъл·бу·ка·щи
членувано за·бъл·бу·ка·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

за·бъл·бу·кай·ки