Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/забумтя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола забумтя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·бум·тя за·бум·тим
2 лице за·бум·тиш за·бум·ти·те
3 лице за·бум·ти за·бум·тят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·бум·тях за·бум·тях·ме
2 лице за·бум·тя за·бум·тях·те
3 лице за·бум·тя за·бум·тя·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·бум·тях за·бум·тях·ме
2 лице за·бум·те·ше за·бум·тях·те
3 лице за·бум·те·ше за·бум·тя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице забумтял съм забумтяла съм забумтяло съм забумтели сме
2 лице забумтял си забумтяла си забумтяло си забумтели сте
3 лице забумтял е забумтяла е забумтяло е забумтели са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях забумтял бях забумтяла бях забумтяло бяхме забумтели
2 лице беше забумтял беше забумтяла беше забумтяло бяхте забумтели
3 лице беше забумтял беше забумтяла беше забумтяло бяха забумтели


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще забумтя ще забумтим
2 лице ще забумтиш ще забумтите
3 лице ще забумти ще забумтят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм забумтял ще съм забумтяла ще съм забумтяло ще сме забумтели
2 лице ще си забумтял ще си забумтяла ще си забумтяло ще сте забумтели
3 лице ще е забумтял ще е забумтяла ще е забумтяло ще са забумтели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да забумтя щяхме да забумтим
2 лице щеше да забумтиш щяхте да забумтите
3 лице щеше да забумти щяха да забумтят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм забумтял щях да съм забумтяла щях да съм забумтяло щяхме да сме забумтели
2 лице щеше да си забумтял щеше да си забумтяла щеше да си забумтяло щяхте да сте забумтели
3 лице щеше да е забумтял щеше да е забумтяла щеше да е забумтяло щяха да са забумтели


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице забумтял съм забумтяла съм забумтяло съм забумтели сме
2 лице забумтял си забумтяла си забумтяло си забумтели сте
3 лице забумтял (е) забумтяла (е) забумтяло (е) забумтели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице забумтял съм забумтяла съм забумтяло съм забумтели сме
2 лице забумтял си забумтяла си забумтяло си забумтели сте
3 лице забумтял (е) забумтяла (е) забумтяло (е) забумтели (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм забумтял била съм забумтяла било съм забумтяло били сме забумтели
2 лице бил си забумтял била си забумтяла било си забумтяло били сте забумтели
3 лице бил (е) забумтял била (е) забумтяла било (е) забумтяло били (са) забумтели


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да забумтя щяла съм да забумтя щяло съм да забумтя щели сме да забумтим
2 лице щял си да забумтиш щяла си да забумтиш щяло си да забумтиш щели сте да забумтите
3 лице щял (е) да забумти щяла (е) да забумти щяло (е) да забумти щели (са) да забумтят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм забумтял щяла съм да съм забумтяла щяло съм да съм забумтяло щели сме да сме забумтели
2 лице щял си да си забумтял щяла си да си забумтяла щяло си да си забумтяло щели сте да сте забумтели
3 лице щял (е) да е забумтял щяла (е) да е забумтяла щяло (е) да е забумтяло щели (са) да са забумтели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих забумтял бих забумтяла бих забумтяло бихме забумтели
2 лице би забумтял би забумтяла би забумтяло бихте забумтели
3 лице би забумтял би забумтяла би забумтяло биха забумтели


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
за·бум·ти за·бум·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·бум·тян
непълен член за·бум·тя·ния
пълен член за·бум·тя·ни·ят
женски род за·бум·тя·на
членувано за·бум·тя·на·та
среден род за·бум·тя·но
членувано за·бум·тя·но·то
множествено число за·бум·те·ни
членувано за·бум·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·бум·тял
непълен член за·бум·те·лия
пълен член за·бум·те·ли·ят
женски род за·бум·тя·ла
членувано за·бум·тя·ла·та
среден род за·бум·тя·ло
членувано за·бум·тя·ло·то
множествено число за·бум·те·ли
членувано за·бум·те·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·бум·тял
непълен член за·бум·тя·лия
пълен член за·бум·тя·ли·ят
женски род за·бум·тя·ла
членувано за·бум·тя·ла·та
среден род за·бум·тя·ло
членувано за·бум·тя·ло·то
множествено число за·бум·те·ли
членувано за·бум·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·бум·тящ
непълен член за·бум·тя·щия
пълен член за·бум·тя·щи·ят
женски род за·бум·тя·ща
членувано за·бум·тя·ща·та
среден род за·бум·тя·що
членувано за·бум·тя·що·то
множествено число за·бум·тя·щи
членувано за·бум·тя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

за·бум·тей·ки