Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/доугоя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола доугоя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице до·у·гоя до·у·го·им
2 лице до·у·го·иш до·у·го·и·те
3 лице до·у·гои до·у·го·ят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице до·у·го·их до·у·го·их·ме
2 лице до·у·гои до·у·го·их·те
3 лице до·у·гои до·у·го·и·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице до·у·го·ях до·у·го·ях·ме
2 лице до·у·го·е·ше до·у·го·ях·те
3 лице до·у·го·е·ше до·у·го·я·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице доугоил съм доугоила съм доугоило съм доугоили сме
2 лице доугоил си доугоила си доугоило си доугоили сте
3 лице доугоил е доугоила е доугоило е доугоили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях доугоил бях доугоила бях доугоило бяхме доугоили
2 лице беше доугоил беше доугоила беше доугоило бяхте доугоили
3 лице беше доугоил беше доугоила беше доугоило бяха доугоили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще доугоя ще доугоим
2 лице ще доугоиш ще доугоите
3 лице ще доугои ще доугоят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм доугоил ще съм доугоила ще съм доугоило ще сме доугоили
2 лице ще си доугоил ще си доугоила ще си доугоило ще сте доугоили
3 лице ще е доугоил ще е доугоила ще е доугоило ще са доугоили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да доугоя щяхме да доугоим
2 лице щеше да доугоиш щяхте да доугоите
3 лице щеше да доугои щяха да доугоят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм доугоил щях да съм доугоила щях да съм доугоило щяхме да сме доугоили
2 лице щеше да си доугоил щеше да си доугоила щеше да си доугоило щяхте да сте доугоили
3 лице щеше да е доугоил щеше да е доугоила щеше да е доугоило щяха да са доугоили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице доугоял съм доугояла съм доугояло съм доугоели сме
2 лице доугоял си доугояла си доугояло си доугоели сте
3 лице доугоял (е) доугояла (е) доугояло (е) доугоели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице доугоил съм доугоила съм доугоило съм доугоили сме
2 лице доугоил си доугоила си доугоило си доугоили сте
3 лице доугоил (е) доугоила (е) доугоило (е) доугоили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм доугоил била съм доугоила било съм доугоило били сме доугоили
2 лице бил си доугоил била си доугоила било си доугоило били сте доугоили
3 лице бил (е) доугоил била (е) доугоила било (е) доугоило били (са) доугоили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да доугоя щяла съм да доугоя щяло съм да доугоя щели сме да доугоим
2 лице щял си да доугоиш щяла си да доугоиш щяло си да доугоиш щели сте да доугоите
3 лице щял (е) да доугои щяла (е) да доугои щяло (е) да доугои щели (са) да доугоят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм доугоил щяла съм да съм доугоила щяло съм да съм доугоило щели сме да сме доугоили
2 лице щял си да си доугоил щяла си да си доугоила щяло си да си доугоило щели сте да сте доугоили
3 лице щял (е) да е доугоил щяла (е) да е доугоила щяло (е) да е доугоило щели (са) да са доугоили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих доугоил бих доугоила бих доугоило бихме доугоили
2 лице би доугоил би доугоила би доугоило бихте доугоили
3 лице би доугоил би доугоила би доугоило биха доугоили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
до·у·гой до·у·гой·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род до·у·го·ен
непълен член до·у·го·е·ния
пълен член до·у·го·е·ни·ят
женски род до·у·го·е·на
членувано до·у·го·е·на·та
среден род до·у·го·е·но
членувано до·у·го·е·но·то
множествено число до·у·го·е·ни
членувано до·у·го·е·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род до·у·го·ил
непълен член до·у·го·и·лия
пълен член до·у·го·и·ли·ят
женски род до·у·го·и·ла
членувано до·у·го·и·ла·та
среден род до·у·го·и·ло
членувано до·у·го·и·ло·то
множествено число до·у·го·и·ли
членувано до·у·го·и·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род до·у·го·ял
непълен член до·у·го·я·лия
пълен член до·у·го·я·ли·ят
женски род до·у·го·я·ла
членувано до·у·го·я·ла·та
среден род до·у·го·я·ло
членувано до·у·го·я·ло·то
множествено число до·у·го·е·ли
членувано до·у·го·е·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род до·у·го·ящ
непълен член до·у·го·я·щия
пълен член до·у·го·я·щи·ят
женски род до·у·го·я·ща
членувано до·у·го·я·ща·та
среден род до·у·го·я·що
членувано до·у·го·я·що·то
множествено число до·у·го·я·щи
членувано до·у·го·я·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

до·у·го·ей·ки