Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/доубия

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола доубия. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице до·у·бия до·у·би·ем
2 лице до·у·би·еш до·у·би·е·те
3 лице до·у·бие до·у·би·ят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице до·у·бих до·у·бих·ме
2 лице до·у·би до·у·бих·те
3 лице до·у·би до·у·би·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице до·у·би·ех до·у·би·ех·ме
2 лице до·у·би·е·ше до·у·би·ех·те
3 лице до·у·би·е·ше до·у·би·е·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице доубил съм доубила съм доубило съм доубили сме
2 лице доубил си доубила си доубило си доубили сте
3 лице доубил е доубила е доубило е доубили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях доубил бях доубила бях доубило бяхме доубили
2 лице беше доубил беше доубила беше доубило бяхте доубили
3 лице беше доубил беше доубила беше доубило бяха доубили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще доубия ще доубием
2 лице ще доубиеш ще доубиете
3 лице ще доубие ще доубият


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм доубил ще съм доубила ще съм доубило ще сме доубили
2 лице ще си доубил ще си доубила ще си доубило ще сте доубили
3 лице ще е доубил ще е доубила ще е доубило ще са доубили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да доубия щяхме да доубием
2 лице щеше да доубиеш щяхте да доубиете
3 лице щеше да доубие щяха да доубият


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм доубил щях да съм доубила щях да съм доубило щяхме да сме доубили
2 лице щеше да си доубил щеше да си доубила щеше да си доубило щяхте да сте доубили
3 лице щеше да е доубил щеше да е доубила щеше да е доубило щяха да са доубили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице доубиел съм доубиела съм доубиело съм доубиели сме
2 лице доубиел си доубиела си доубиело си доубиели сте
3 лице доубиел (е) доубиела (е) доубиело (е) доубиели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице доубил съм доубила съм доубило съм доубили сме
2 лице доубил си доубила си доубило си доубили сте
3 лице доубил (е) доубила (е) доубило (е) доубили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм доубил била съм доубила било съм доубило били сме доубили
2 лице бил си доубил била си доубила било си доубило били сте доубили
3 лице бил (е) доубил била (е) доубила било (е) доубило били (са) доубили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да доубия щяла съм да доубия щяло съм да доубия щели сме да доубием
2 лице щял си да доубиеш щяла си да доубиеш щяло си да доубиеш щели сте да доубиете
3 лице щял (е) да доубие щяла (е) да доубие щяло (е) да доубие щели (са) да доубият


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм доубил щяла съм да съм доубила щяло съм да съм доубило щели сме да сме доубили
2 лице щял си да си доубил щяла си да си доубила щяло си да си доубило щели сте да сте доубили
3 лице щял (е) да е доубил щяла (е) да е доубила щяло (е) да е доубило щели (са) да са доубили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих доубил бих доубила бих доубило бихме доубили
2 лице би доубил би доубила би доубило бихте доубили
3 лице би доубил би доубила би доубило биха доубили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
до·у·бий до·у·бий·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род до·у·бит
непълен член до·у·би·тия
пълен член до·у·би·ти·ят
женски род до·у·би·та
членувано до·у·би·та·та
среден род до·у·би·то
членувано до·у·би·то·то
множествено число до·у·би·ти
членувано до·у·би·ти·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род до·у·бил
непълен член до·у·би·лия
пълен член до·у·би·ли·ят
женски род до·у·би·ла
членувано до·у·би·ла·та
среден род до·у·би·ло
членувано до·у·би·ло·то
множествено число до·у·би·ли
членувано до·у·би·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род до·у·би·ел
непълен член до·у·би·е·лия
пълен член до·у·би·е·ли·ят
женски род до·у·би·е·ла
членувано до·у·би·е·ла·та
среден род до·у·би·е·ло
членувано до·у·би·е·ло·то
множествено число до·у·би·е·ли
членувано до·у·би·е·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род до·у·би·ещ
непълен член до·у·би·е·щия
пълен член до·у·би·е·щи·ят
женски род до·у·би·е·ща
членувано до·у·би·е·ща·та
среден род до·у·би·е·що
членувано до·у·би·е·що·то
множествено число до·у·би·е·щи
членувано до·у·би·е·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

до·у·би·ей·ки