Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/довия

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола довия. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице до·вия до·ви·ем
2 лице до·ви·еш до·ви·е·те
3 лице до·вие до·ви·ят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице до·вих до·вих·ме
2 лице до·ви до·вих·те
3 лице до·ви до·ви·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице до·ви·ех до·ви·ех·ме
2 лице до·ви·е·ше до·ви·ех·те
3 лице до·ви·е·ше до·ви·е·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице довил съм довила съм довило съм довили сме
2 лице довил си довила си довило си довили сте
3 лице довил е довила е довило е довили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях довил бях довила бях довило бяхме довили
2 лице беше довил беше довила беше довило бяхте довили
3 лице беше довил беше довила беше довило бяха довили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще довия ще довием
2 лице ще довиеш ще довиете
3 лице ще довие ще довият


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм довил ще съм довила ще съм довило ще сме довили
2 лице ще си довил ще си довила ще си довило ще сте довили
3 лице ще е довил ще е довила ще е довило ще са довили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да довия щяхме да довием
2 лице щеше да довиеш щяхте да довиете
3 лице щеше да довие щяха да довият


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм довил щях да съм довила щях да съм довило щяхме да сме довили
2 лице щеше да си довил щеше да си довила щеше да си довило щяхте да сте довили
3 лице щеше да е довил щеше да е довила щеше да е довило щяха да са довили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице довиел съм довиела съм довиело съм довиели сме
2 лице довиел си довиела си довиело си довиели сте
3 лице довиел (е) довиела (е) довиело (е) довиели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице довил съм довила съм довило съм довили сме
2 лице довил си довила си довило си довили сте
3 лице довил (е) довила (е) довило (е) довили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм довил била съм довила било съм довило били сме довили
2 лице бил си довил била си довила било си довило били сте довили
3 лице бил (е) довил била (е) довила било (е) довило били (са) довили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да довия щяла съм да довия щяло съм да довия щели сме да довием
2 лице щял си да довиеш щяла си да довиеш щяло си да довиеш щели сте да довиете
3 лице щял (е) да довие щяла (е) да довие щяло (е) да довие щели (са) да довият


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм довил щяла съм да съм довила щяло съм да съм довило щели сме да сме довили
2 лице щял си да си довил щяла си да си довила щяло си да си довило щели сте да сте довили
3 лице щял (е) да е довил щяла (е) да е довила щяло (е) да е довило щели (са) да са довили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих довил бих довила бих довило бихме довили
2 лице би довил би довила би довило бихте довили
3 лице би довил би довила би довило биха довили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
до·вий до·вий·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род до·вит
непълен член до·ви·тия
пълен член до·ви·ти·ят
женски род до·ви·та
членувано до·ви·та·та
среден род до·ви·то
членувано до·ви·то·то
множествено число до·ви·ти
членувано до·ви·ти·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род до·вил
непълен член до·ви·лия
пълен член до·ви·ли·ят
женски род до·ви·ла
членувано до·ви·ла·та
среден род до·ви·ло
членувано до·ви·ло·то
множествено число до·ви·ли
членувано до·ви·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род до·ви·ел
непълен член до·ви·е·лия
пълен член до·ви·е·ли·ят
женски род до·ви·е·ла
членувано до·ви·е·ла·та
среден род до·ви·е·ло
членувано до·ви·е·ло·то
множествено число до·ви·е·ли
членувано до·ви·е·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род до·ви·ещ
непълен член до·ви·е·щия
пълен член до·ви·е·щи·ят
женски род до·ви·е·ща
членувано до·ви·е·ща·та
среден род до·ви·е·що
членувано до·ви·е·що·то
множествено число до·ви·е·щи
членувано до·ви·е·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

до·ви·ей·ки