Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/въодушевя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола въодушевя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въ·о·ду·ше·вя въ·о·ду·ше·вим
2 лице въ·о·ду·ше·виш въ·о·ду·ше·ви·те
3 лице въ·о·ду·ше·ви въ·о·ду·ше·вят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въ·о·ду·ше·вих въ·о·ду·ше·вих·ме
2 лице въ·о·ду·ше·ви въ·о·ду·ше·вих·те
3 лице въ·о·ду·ше·ви въ·о·ду·ше·ви·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въ·о·ду·ше·вях въ·о·ду·ше·вях·ме
2 лице въ·о·ду·ше·ве·ше въ·о·ду·ше·вях·те
3 лице въ·о·ду·ше·ве·ше въ·о·ду·ше·вя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице въодушевил съм въодушевила съм въодушевило съм въодушевили сме
2 лице въодушевил си въодушевила си въодушевило си въодушевили сте
3 лице въодушевил е въодушевила е въодушевило е въодушевили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях въодушевил бях въодушевила бях въодушевило бяхме въодушевили
2 лице беше въодушевил беше въодушевила беше въодушевило бяхте въодушевили
3 лице беше въодушевил беше въодушевила беше въодушевило бяха въодушевили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще въодушевя ще въодушевим
2 лице ще въодушевиш ще въодушевите
3 лице ще въодушеви ще въодушевят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм въодушевил ще съм въодушевила ще съм въодушевило ще сме въодушевили
2 лице ще си въодушевил ще си въодушевила ще си въодушевило ще сте въодушевили
3 лице ще е въодушевил ще е въодушевила ще е въодушевило ще са въодушевили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да въодушевя щяхме да въодушевим
2 лице щеше да въодушевиш щяхте да въодушевите
3 лице щеше да въодушеви щяха да въодушевят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм въодушевил щях да съм въодушевила щях да съм въодушевило щяхме да сме въодушевили
2 лице щеше да си въодушевил щеше да си въодушевила щеше да си въодушевило щяхте да сте въодушевили
3 лице щеше да е въодушевил щеше да е въодушевила щеше да е въодушевило щяха да са въодушевили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице въодушевял съм въодушевяла съм въодушевяло съм въодушевели сме
2 лице въодушевял си въодушевяла си въодушевяло си въодушевели сте
3 лице въодушевял (е) въодушевяла (е) въодушевяло (е) въодушевели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице въодушевил съм въодушевила съм въодушевило съм въодушевили сме
2 лице въодушевил си въодушевила си въодушевило си въодушевили сте
3 лице въодушевил (е) въодушевила (е) въодушевило (е) въодушевили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм въодушевил била съм въодушевила било съм въодушевило били сме въодушевили
2 лице бил си въодушевил била си въодушевила било си въодушевило били сте въодушевили
3 лице бил (е) въодушевил била (е) въодушевила било (е) въодушевило били (са) въодушевили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да въодушевя щяла съм да въодушевя щяло съм да въодушевя щели сме да въодушевим
2 лице щял си да въодушевиш щяла си да въодушевиш щяло си да въодушевиш щели сте да въодушевите
3 лице щял (е) да въодушеви щяла (е) да въодушеви щяло (е) да въодушеви щели (са) да въодушевят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм въодушевил щяла съм да съм въодушевила щяло съм да съм въодушевило щели сме да сме въодушевили
2 лице щял си да си въодушевил щяла си да си въодушевила щяло си да си въодушевило щели сте да сте въодушевили
3 лице щял (е) да е въодушевил щяла (е) да е въодушевила щяло (е) да е въодушевило щели (са) да са въодушевили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих въодушевил бих въодушевила бих въодушевило бихме въодушевили
2 лице би въодушевил би въодушевила би въодушевило бихте въодушевили
3 лице би въодушевил би въодушевила би въодушевило биха въодушевили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
въ·о·ду·ше·ви въ·о·ду·ше·ве·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въ·о·ду·ше·вен
непълен член въ·о·ду·ше·ве·ния
пълен член въ·о·ду·ше·ве·ни·ят
женски род въ·о·ду·ше·ве·на
членувано въ·о·ду·ше·ве·на·та
среден род въ·о·ду·ше·ве·но
членувано въ·о·ду·ше·ве·но·то
множествено число въ·о·ду·ше·ве·ни
членувано въ·о·ду·ше·ве·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въ·о·ду·ше·вил
непълен член въ·о·ду·ше·ви·лия
пълен член въ·о·ду·ше·ви·ли·ят
женски род въ·о·ду·ше·ви·ла
членувано въ·о·ду·ше·ви·ла·та
среден род въ·о·ду·ше·ви·ло
членувано въ·о·ду·ше·ви·ло·то
множествено число въ·о·ду·ше·ви·ли
членувано въ·о·ду·ше·ви·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въ·о·ду·ше·вял
непълен член въ·о·ду·ше·вя·лия
пълен член въ·о·ду·ше·вя·ли·ят
женски род въ·о·ду·ше·вя·ла
членувано въ·о·ду·ше·вя·ла·та
среден род въ·о·ду·ше·вя·ло
членувано въ·о·ду·ше·вя·ло·то
множествено число въ·о·ду·ше·ве·ли
членувано въ·о·ду·ше·ве·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въ·о·ду·ше·вящ
непълен член въ·о·ду·ше·вя·щия
пълен член въ·о·ду·ше·вя·щи·ят
женски род въ·о·ду·ше·вя·ща
членувано въ·о·ду·ше·вя·ща·та
среден род въ·о·ду·ше·вя·що
членувано въ·о·ду·ше·вя·що·то
множествено число въ·о·ду·ше·вя·щи
членувано въ·о·ду·ше·вя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

въ·о·ду·ше·вей·ки