Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/възторгвам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола възторгвам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·тор·г·вам въз·тор·г·ва·ме
2 лице въз·тор·г·ваш въз·тор·г·ва·те
3 лице въз·тор·г·ва въз·тор·г·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·тор·г·вах въз·тор·г·вах·ме
2 лице въз·тор·г·ва въз·тор·г·вах·те
3 лице въз·тор·г·ва въз·тор·г·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·тор·г·вах въз·тор·г·вах·ме
2 лице въз·тор·г·ва·ше въз·тор·г·вах·те
3 лице въз·тор·г·ва·ше въз·тор·г·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възторгвал съм възторгвала съм възторгвало съм възторгвали сме
2 лице възторгвал си възторгвала си възторгвало си възторгвали сте
3 лице възторгвал е възторгвала е възторгвало е възторгвали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възторгвал бях възторгвала бях възторгвало бяхме възторгвали
2 лице беше възторгвал беше възторгвала беше възторгвало бяхте възторгвали
3 лице беше възторгвал беше възторгвала беше възторгвало бяха възторгвали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще възторгвам ще възторгваме
2 лице ще възторгваш ще възторгвате
3 лице ще възторгва ще възторгват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възторгвал ще съм възторгвала ще съм възторгвало ще сме възторгвали
2 лице ще си възторгвал ще си възторгвала ще си възторгвало ще сте възторгвали
3 лице ще е възторгвал ще е възторгвала ще е възторгвало ще са възторгвали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да възторгвам щяхме да възторгваме
2 лице щеше да възторгваш щяхте да възторгвате
3 лице щеше да възторгва щяха да възторгват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възторгвал щях да съм възторгвала щях да съм възторгвало щяхме да сме възторгвали
2 лице щеше да си възторгвал щеше да си възторгвала щеше да си възторгвало щяхте да сте възторгвали
3 лице щеше да е възторгвал щеше да е възторгвала щеше да е възторгвало щяха да са възторгвали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възторгвал съм възторгвала съм възторгвало съм възторгвали сме
2 лице възторгвал си възторгвала си възторгвало си възторгвали сте
3 лице възторгвал (е) възторгвала (е) възторгвало (е) възторгвали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възторгвал съм възторгвала съм възторгвало съм възторгвали сме
2 лице възторгвал си възторгвала си възторгвало си възторгвали сте
3 лице възторгвал (е) възторгвала (е) възторгвало (е) възторгвали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възторгвал била съм възторгвала било съм възторгвало били сме възторгвали
2 лице бил си възторгвал била си възторгвала било си възторгвало били сте възторгвали
3 лице бил (е) възторгвал била (е) възторгвала било (е) възторгвало били (са) възторгвали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възторгвам щяла съм да възторгвам щяло съм да възторгвам щели сме да възторгваме
2 лице щял си да възторгваш щяла си да възторгваш щяло си да възторгваш щели сте да възторгвате
3 лице щял (е) да възторгва щяла (е) да възторгва щяло (е) да възторгва щели (са) да възторгват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възторгвал щяла съм да съм възторгвала щяло съм да съм възторгвало щели сме да сме възторгвали
2 лице щял си да си възторгвал щяла си да си възторгвала щяло си да си възторгвало щели сте да сте възторгвали
3 лице щял (е) да е възторгвал щяла (е) да е възторгвала щяло (е) да е възторгвало щели (са) да са възторгвали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възторгвал бих възторгвала бих възторгвало бихме възторгвали
2 лице би възторгвал би възторгвала би възторгвало бихте възторгвали
3 лице би възторгвал би възторгвала би възторгвало биха възторгвали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
въз·тор·г·вай въз·тор·г·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·тор·г·ван
непълен член въз·тор·г·ва·ния
пълен член въз·тор·г·ва·ни·ят
женски род въз·тор·г·ва·на
членувано въз·тор·г·ва·на·та
среден род въз·тор·г·ва·но
членувано въз·тор·г·ва·но·то
множествено число въз·тор·г·ва·ни
членувано въз·тор·г·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·тор·г·вал
непълен член въз·тор·г·ва·лия
пълен член въз·тор·г·ва·ли·ят
женски род въз·тор·г·ва·ла
членувано въз·тор·г·ва·ла·та
среден род въз·тор·г·ва·ло
членувано въз·тор·г·ва·ло·то
множествено число въз·тор·г·ва·ли
членувано въз·тор·г·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·тор·г·вал
непълен член въз·тор·г·ва·лия
пълен член въз·тор·г·ва·ли·ят
женски род въз·тор·г·ва·ла
членувано въз·тор·г·ва·ла·та
среден род въз·тор·г·ва·ло
членувано въз·тор·г·ва·ло·то
множествено число въз·тор·г·ва·ли
членувано въз·тор·г·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·тор·г·ващ
непълен член въз·тор·г·ва·щия
пълен член въз·тор·г·ва·щи·ят
женски род въз·тор·г·ва·ща
членувано въз·тор·г·ва·ща·та
среден род въз·тор·г·ва·що
членувано въз·тор·г·ва·що·то
множествено число въз·тор·г·ва·щи
членувано въз·тор·г·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

въз·тор·г·вай·ки