Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/възпротивявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола възпротивявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·п·ро·ти·вя·вам въз·п·ро·ти·вя·ва·ме
2 лице въз·п·ро·ти·вя·ваш въз·п·ро·ти·вя·ва·те
3 лице въз·п·ро·ти·вя·ва въз·п·ро·ти·вя·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·п·ро·ти·вя·вах въз·п·ро·ти·вя·вах·ме
2 лице въз·п·ро·ти·вя·ва въз·п·ро·ти·вя·вах·те
3 лице въз·п·ро·ти·вя·ва въз·п·ро·ти·вя·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·п·ро·ти·вя·вах въз·п·ро·ти·вя·вах·ме
2 лице въз·п·ро·ти·вя·ва·ше въз·п·ро·ти·вя·вах·те
3 лице въз·п·ро·ти·вя·ва·ше въз·п·ро·ти·вя·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възпротивявал съм възпротивявала съм възпротивявало съм възпротивявали сме
2 лице възпротивявал си възпротивявала си възпротивявало си възпротивявали сте
3 лице възпротивявал е възпротивявала е възпротивявало е възпротивявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възпротивявал бях възпротивявала бях възпротивявало бяхме възпротивявали
2 лице беше възпротивявал беше възпротивявала беше възпротивявало бяхте възпротивявали
3 лице беше възпротивявал беше възпротивявала беше възпротивявало бяха възпротивявали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще възпротивявам ще възпротивяваме
2 лице ще възпротивяваш ще възпротивявате
3 лице ще възпротивява ще възпротивяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възпротивявал ще съм възпротивявала ще съм възпротивявало ще сме възпротивявали
2 лице ще си възпротивявал ще си възпротивявала ще си възпротивявало ще сте възпротивявали
3 лице ще е възпротивявал ще е възпротивявала ще е възпротивявало ще са възпротивявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да възпротивявам щяхме да възпротивяваме
2 лице щеше да възпротивяваш щяхте да възпротивявате
3 лице щеше да възпротивява щяха да възпротивяват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възпротивявал щях да съм възпротивявала щях да съм възпротивявало щяхме да сме възпротивявали
2 лице щеше да си възпротивявал щеше да си възпротивявала щеше да си възпротивявало щяхте да сте възпротивявали
3 лице щеше да е възпротивявал щеше да е възпротивявала щеше да е възпротивявало щяха да са възпротивявали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възпротивявал съм възпротивявала съм възпротивявало съм възпротивявали сме
2 лице възпротивявал си възпротивявала си възпротивявало си възпротивявали сте
3 лице възпротивявал (е) възпротивявала (е) възпротивявало (е) възпротивявали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възпротивявал съм възпротивявала съм възпротивявало съм възпротивявали сме
2 лице възпротивявал си възпротивявала си възпротивявало си възпротивявали сте
3 лице възпротивявал (е) възпротивявала (е) възпротивявало (е) възпротивявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възпротивявал била съм възпротивявала било съм възпротивявало били сме възпротивявали
2 лице бил си възпротивявал била си възпротивявала било си възпротивявало били сте възпротивявали
3 лице бил (е) възпротивявал била (е) възпротивявала било (е) възпротивявало били (са) възпротивявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възпротивявам щяла съм да възпротивявам щяло съм да възпротивявам щели сме да възпротивяваме
2 лице щял си да възпротивяваш щяла си да възпротивяваш щяло си да възпротивяваш щели сте да възпротивявате
3 лице щял (е) да възпротивява щяла (е) да възпротивява щяло (е) да възпротивява щели (са) да възпротивяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възпротивявал щяла съм да съм възпротивявала щяло съм да съм възпротивявало щели сме да сме възпротивявали
2 лице щял си да си възпротивявал щяла си да си възпротивявала щяло си да си възпротивявало щели сте да сте възпротивявали
3 лице щял (е) да е възпротивявал щяла (е) да е възпротивявала щяло (е) да е възпротивявало щели (са) да са възпротивявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възпротивявал бих възпротивявала бих възпротивявало бихме възпротивявали
2 лице би възпротивявал би възпротивявала би възпротивявало бихте възпротивявали
3 лице би възпротивявал би възпротивявала би възпротивявало биха възпротивявали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
въз·п·ро·ти·вя·вай въз·п·ро·ти·вя·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·п·ро·ти·вя·ван
непълен член въз·п·ро·ти·вя·ва·ния
пълен член въз·п·ро·ти·вя·ва·ни·ят
женски род въз·п·ро·ти·вя·ва·на
членувано въз·п·ро·ти·вя·ва·на·та
среден род въз·п·ро·ти·вя·ва·но
членувано въз·п·ро·ти·вя·ва·но·то
множествено число въз·п·ро·ти·вя·ва·ни
членувано въз·п·ро·ти·вя·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·п·ро·ти·вя·вал
непълен член въз·п·ро·ти·вя·ва·лия
пълен член въз·п·ро·ти·вя·ва·ли·ят
женски род въз·п·ро·ти·вя·ва·ла
членувано въз·п·ро·ти·вя·ва·ла·та
среден род въз·п·ро·ти·вя·ва·ло
членувано въз·п·ро·ти·вя·ва·ло·то
множествено число въз·п·ро·ти·вя·ва·ли
членувано въз·п·ро·ти·вя·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·п·ро·ти·вя·вал
непълен член въз·п·ро·ти·вя·ва·лия
пълен член въз·п·ро·ти·вя·ва·ли·ят
женски род въз·п·ро·ти·вя·ва·ла
членувано въз·п·ро·ти·вя·ва·ла·та
среден род въз·п·ро·ти·вя·ва·ло
членувано въз·п·ро·ти·вя·ва·ло·то
множествено число въз·п·ро·ти·вя·ва·ли
членувано въз·п·ро·ти·вя·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·п·ро·ти·вя·ващ
непълен член въз·п·ро·ти·вя·ва·щия
пълен член въз·п·ро·ти·вя·ва·щи·ят
женски род въз·п·ро·ти·вя·ва·ща
членувано въз·п·ро·ти·вя·ва·ща·та
среден род въз·п·ро·ти·вя·ва·що
членувано въз·п·ро·ти·вя·ва·що·то
множествено число въз·п·ро·ти·вя·ва·щи
членувано въз·п·ро·ти·вя·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

въз·п·ро·ти·вя·вай·ки