Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/възпитам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола възпитам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·пи·там въз·пи·та·ме
2 лице въз·пи·таш въз·пи·та·те
3 лице въз·пи·та въз·пи·тат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·пи·тах въз·пи·тах·ме
2 лице въз·пи·та въз·пи·тах·те
3 лице въз·пи·та въз·пи·та·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·пи·тах въз·пи·тах·ме
2 лице въз·пи·та·ше въз·пи·тах·те
3 лице въз·пи·та·ше въз·пи·та·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възпитал съм възпитала съм възпитало съм възпитали сме
2 лице възпитал си възпитала си възпитало си възпитали сте
3 лице възпитал е възпитала е възпитало е възпитали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възпитал бях възпитала бях възпитало бяхме възпитали
2 лице беше възпитал беше възпитала беше възпитало бяхте възпитали
3 лице беше възпитал беше възпитала беше възпитало бяха възпитали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще възпитам ще възпитаме
2 лице ще възпиташ ще възпитате
3 лице ще възпита ще възпитат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възпитал ще съм възпитала ще съм възпитало ще сме възпитали
2 лице ще си възпитал ще си възпитала ще си възпитало ще сте възпитали
3 лице ще е възпитал ще е възпитала ще е възпитало ще са възпитали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да възпитам щяхме да възпитаме
2 лице щеше да възпиташ щяхте да възпитате
3 лице щеше да възпита щяха да възпитат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възпитал щях да съм възпитала щях да съм възпитало щяхме да сме възпитали
2 лице щеше да си възпитал щеше да си възпитала щеше да си възпитало щяхте да сте възпитали
3 лице щеше да е възпитал щеше да е възпитала щеше да е възпитало щяха да са възпитали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възпитал съм възпитала съм възпитало съм възпитали сме
2 лице възпитал си възпитала си възпитало си възпитали сте
3 лице възпитал (е) възпитала (е) възпитало (е) възпитали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възпитал съм възпитала съм възпитало съм възпитали сме
2 лице възпитал си възпитала си възпитало си възпитали сте
3 лице възпитал (е) възпитала (е) възпитало (е) възпитали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възпитал била съм възпитала било съм възпитало били сме възпитали
2 лице бил си възпитал била си възпитала било си възпитало били сте възпитали
3 лице бил (е) възпитал била (е) възпитала било (е) възпитало били (са) възпитали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възпитам щяла съм да възпитам щяло съм да възпитам щели сме да възпитаме
2 лице щял си да възпиташ щяла си да възпиташ щяло си да възпиташ щели сте да възпитате
3 лице щял (е) да възпита щяла (е) да възпита щяло (е) да възпита щели (са) да възпитат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възпитал щяла съм да съм възпитала щяло съм да съм възпитало щели сме да сме възпитали
2 лице щял си да си възпитал щяла си да си възпитала щяло си да си възпитало щели сте да сте възпитали
3 лице щял (е) да е възпитал щяла (е) да е възпитала щяло (е) да е възпитало щели (са) да са възпитали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възпитал бих възпитала бих възпитало бихме възпитали
2 лице би възпитал би възпитала би възпитало бихте възпитали
3 лице би възпитал би възпитала би възпитало биха възпитали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
въз·пи·тай въз·пи·тай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·пи·тан
непълен член въз·пи·та·ния
пълен член въз·пи·та·ни·ят
женски род въз·пи·та·на
членувано въз·пи·та·на·та
среден род въз·пи·та·но
членувано въз·пи·та·но·то
множествено число въз·пи·та·ни
членувано въз·пи·та·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·пи·тал
непълен член въз·пи·та·лия
пълен член въз·пи·та·ли·ят
женски род въз·пи·та·ла
членувано въз·пи·та·ла·та
среден род въз·пи·та·ло
членувано въз·пи·та·ло·то
множествено число въз·пи·та·ли
членувано въз·пи·та·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·пи·тал
непълен член въз·пи·та·лия
пълен член въз·пи·та·ли·ят
женски род въз·пи·та·ла
членувано въз·пи·та·ла·та
среден род въз·пи·та·ло
членувано въз·пи·та·ло·то
множествено число въз·пи·та·ли
членувано въз·пи·та·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·пи·тащ
непълен член въз·пи·та·щия
пълен член въз·пи·та·щи·ят
женски род въз·пи·та·ща
членувано въз·пи·та·ща·та
среден род въз·пи·та·що
членувано въз·пи·та·що·то
множествено число въз·пи·та·щи
членувано въз·пи·та·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

въз·пи·тай·ки