Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/възпея

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола възпея. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·пея въз·пе·ем
2 лице въз·пе·еш въз·пе·е·те
3 лице въз·пее въз·пе·ят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·пях въз·пях·ме
2 лице въз·пя въз·пях·те
3 лице въз·пя въз·пя·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·пе·ех въз·пе·ех·ме
2 лице въз·пе·е·ше въз·пе·ех·те
3 лице въз·пе·е·ше въз·пе·е·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възпял съм възпяла съм възпяло съм възпели сме
2 лице възпял си възпяла си възпяло си възпели сте
3 лице възпял е възпяла е възпяло е възпели са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възпял бях възпяла бях възпяло бяхме възпели
2 лице беше възпял беше възпяла беше възпяло бяхте възпели
3 лице беше възпял беше възпяла беше възпяло бяха възпели


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще възпея ще възпеем
2 лице ще възпееш ще възпеете
3 лице ще възпее ще възпеят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възпял ще съм възпяла ще съм възпяло ще сме възпели
2 лице ще си възпял ще си възпяла ще си възпяло ще сте възпели
3 лице ще е възпял ще е възпяла ще е възпяло ще са възпели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да възпея щяхме да възпеем
2 лице щеше да възпееш щяхте да възпеете
3 лице щеше да възпее щяха да възпеят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възпял щях да съм възпяла щях да съм възпяло щяхме да сме възпели
2 лице щеше да си възпял щеше да си възпяла щеше да си възпяло щяхте да сте възпели
3 лице щеше да е възпял щеше да е възпяла щеше да е възпяло щяха да са възпели


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възпеел съм възпеела съм възпеело съм възпеели сме
2 лице възпеел си възпеела си възпеело си възпеели сте
3 лице възпеел (е) възпеела (е) възпеело (е) възпеели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възпял съм възпяла съм възпяло съм възпели сме
2 лице възпял си възпяла си възпяло си възпели сте
3 лице възпял (е) възпяла (е) възпяло (е) възпели (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възпял била съм възпяла било съм възпяло били сме възпели
2 лице бил си възпял била си възпяла било си възпяло били сте възпели
3 лице бил (е) възпял била (е) възпяла било (е) възпяло били (са) възпели


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възпея щяла съм да възпея щяло съм да възпея щели сме да възпеем
2 лице щял си да възпееш щяла си да възпееш щяло си да възпееш щели сте да възпеете
3 лице щял (е) да възпее щяла (е) да възпее щяло (е) да възпее щели (са) да възпеят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възпял щяла съм да съм възпяла щяло съм да съм възпяло щели сме да сме възпели
2 лице щял си да си възпял щяла си да си възпяла щяло си да си възпяло щели сте да сте възпели
3 лице щял (е) да е възпял щяла (е) да е възпяла щяло (е) да е възпяло щели (са) да са възпели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възпял бих възпяла бих възпяло бихме възпели
2 лице би възпял би възпяла би възпяло бихте възпели
3 лице би възпял би възпяла би възпяло биха възпели


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
въз·пей въз·пей·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·пят
непълен член въз·пя·тия
пълен член въз·пя·ти·ят
женски род въз·пя·та
членувано въз·пя·та·та
среден род въз·пя·то
членувано въз·пя·то·то
множествено число въз·пе·ти
членувано въз·пе·ти·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·пял
непълен член въз·пе·лия
пълен член въз·пе·ли·ят
женски род въз·пя·ла
членувано въз·пя·ла·та
среден род въз·пя·ло
членувано въз·пя·ло·то
множествено число въз·пе·ли
членувано въз·пе·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·пе·ел
непълен член въз·пе·е·лия
пълен член въз·пе·е·ли·ят
женски род въз·пе·е·ла
членувано въз·пе·е·ла·та
среден род въз·пе·е·ло
членувано въз·пе·е·ло·то
множествено число въз·пе·е·ли
членувано въз·пе·е·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·пе·ещ
непълен член въз·пе·е·щия
пълен член въз·пе·е·щи·ят
женски род въз·пе·е·ща
членувано въз·пе·е·ща·та
среден род въз·пе·е·що
членувано въз·пе·е·що·то
множествено число въз·пе·е·щи
членувано въз·пе·е·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

въз·пе·ей·ки