Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/възмутя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола възмутя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·му·тя въз·му·тим
2 лице въз·му·тиш въз·му·ти·те
3 лице въз·му·ти въз·му·тят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·му·тих въз·му·тих·ме
2 лице въз·му·ти въз·му·тих·те
3 лице въз·му·ти въз·му·ти·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·му·тях въз·му·тях·ме
2 лице въз·му·те·ше въз·му·тях·те
3 лице въз·му·те·ше въз·му·тя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възмутил съм възмутила съм възмутило съм възмутили сме
2 лице възмутил си възмутила си възмутило си възмутили сте
3 лице възмутил е възмутила е възмутило е възмутили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възмутил бях възмутила бях възмутило бяхме възмутили
2 лице беше възмутил беше възмутила беше възмутило бяхте възмутили
3 лице беше възмутил беше възмутила беше възмутило бяха възмутили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще възмутя ще възмутим
2 лице ще възмутиш ще възмутите
3 лице ще възмути ще възмутят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възмутил ще съм възмутила ще съм възмутило ще сме възмутили
2 лице ще си възмутил ще си възмутила ще си възмутило ще сте възмутили
3 лице ще е възмутил ще е възмутила ще е възмутило ще са възмутили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да възмутя щяхме да възмутим
2 лице щеше да възмутиш щяхте да възмутите
3 лице щеше да възмути щяха да възмутят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възмутил щях да съм възмутила щях да съм възмутило щяхме да сме възмутили
2 лице щеше да си възмутил щеше да си възмутила щеше да си възмутило щяхте да сте възмутили
3 лице щеше да е възмутил щеше да е възмутила щеше да е възмутило щяха да са възмутили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възмутял съм възмутяла съм възмутяло съм възмутели сме
2 лице възмутял си възмутяла си възмутяло си възмутели сте
3 лице възмутял (е) възмутяла (е) възмутяло (е) възмутели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възмутил съм възмутила съм възмутило съм възмутили сме
2 лице възмутил си възмутила си възмутило си възмутили сте
3 лице възмутил (е) възмутила (е) възмутило (е) възмутили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възмутил била съм възмутила било съм възмутило били сме възмутили
2 лице бил си възмутил била си възмутила било си възмутило били сте възмутили
3 лице бил (е) възмутил била (е) възмутила било (е) възмутило били (са) възмутили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възмутя щяла съм да възмутя щяло съм да възмутя щели сме да възмутим
2 лице щял си да възмутиш щяла си да възмутиш щяло си да възмутиш щели сте да възмутите
3 лице щял (е) да възмути щяла (е) да възмути щяло (е) да възмути щели (са) да възмутят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възмутил щяла съм да съм възмутила щяло съм да съм възмутило щели сме да сме възмутили
2 лице щял си да си възмутил щяла си да си възмутила щяло си да си възмутило щели сте да сте възмутили
3 лице щял (е) да е възмутил щяла (е) да е възмутила щяло (е) да е възмутило щели (са) да са възмутили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възмутил бих възмутила бих възмутило бихме възмутили
2 лице би възмутил би възмутила би възмутило бихте възмутили
3 лице би възмутил би възмутила би възмутило биха възмутили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
въз·му·ти въз·му·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·му·тен
непълен член въз·му·те·ния
пълен член въз·му·те·ни·ят
женски род въз·му·те·на
членувано въз·му·те·на·та
среден род въз·му·те·но
членувано въз·му·те·но·то
множествено число въз·му·те·ни
членувано въз·му·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·му·тил
непълен член въз·му·ти·лия
пълен член въз·му·ти·ли·ят
женски род въз·му·ти·ла
членувано въз·му·ти·ла·та
среден род въз·му·ти·ло
членувано въз·му·ти·ло·то
множествено число въз·му·ти·ли
членувано въз·му·ти·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·му·тял
непълен член въз·му·тя·лия
пълен член въз·му·тя·ли·ят
женски род въз·му·тя·ла
членувано въз·му·тя·ла·та
среден род въз·му·тя·ло
членувано въз·му·тя·ло·то
множествено число въз·му·те·ли
членувано въз·му·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·му·тящ
непълен член въз·му·тя·щия
пълен член въз·му·тя·щи·ят
женски род въз·му·тя·ща
членувано въз·му·тя·ща·та
среден род въз·му·тя·що
членувано въз·му·тя·що·то
множествено число въз·му·тя·щи
членувано въз·му·тя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

въз·му·тей·ки