Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/възмечтая

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола възмечтая. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·меч·тая въз·меч·та·ем
2 лице въз·меч·та·еш въз·меч·та·е·те
3 лице въз·меч·тае въз·меч·та·ят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·меч·тах въз·меч·тах·ме
2 лице въз·меч·та въз·меч·тах·те
3 лице въз·меч·та въз·меч·та·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·меч·та·ех въз·меч·та·ех·ме
2 лице въз·меч·та·е·ше въз·меч·та·ех·те
3 лице въз·меч·та·е·ше въз·меч·та·е·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възмечтал съм възмечтала съм възмечтало съм възмечтали сме
2 лице възмечтал си възмечтала си възмечтало си възмечтали сте
3 лице възмечтал е възмечтала е възмечтало е възмечтали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възмечтал бях възмечтала бях възмечтало бяхме възмечтали
2 лице беше възмечтал беше възмечтала беше възмечтало бяхте възмечтали
3 лице беше възмечтал беше възмечтала беше възмечтало бяха възмечтали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще възмечтая ще възмечтаем
2 лице ще възмечтаеш ще възмечтаете
3 лице ще възмечтае ще възмечтаят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възмечтал ще съм възмечтала ще съм възмечтало ще сме възмечтали
2 лице ще си възмечтал ще си възмечтала ще си възмечтало ще сте възмечтали
3 лице ще е възмечтал ще е възмечтала ще е възмечтало ще са възмечтали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да възмечтая щяхме да възмечтаем
2 лице щеше да възмечтаеш щяхте да възмечтаете
3 лице щеше да възмечтае щяха да възмечтаят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възмечтал щях да съм възмечтала щях да съм възмечтало щяхме да сме възмечтали
2 лице щеше да си възмечтал щеше да си възмечтала щеше да си възмечтало щяхте да сте възмечтали
3 лице щеше да е възмечтал щеше да е възмечтала щеше да е възмечтало щяха да са възмечтали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възмечтаел съм възмечтаела съм възмечтаело съм възмечтаели сме
2 лице възмечтаел си възмечтаела си възмечтаело си възмечтаели сте
3 лице възмечтаел (е) възмечтаела (е) възмечтаело (е) възмечтаели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възмечтал съм възмечтала съм възмечтало съм възмечтали сме
2 лице възмечтал си възмечтала си възмечтало си възмечтали сте
3 лице възмечтал (е) възмечтала (е) възмечтало (е) възмечтали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възмечтал била съм възмечтала било съм възмечтало били сме възмечтали
2 лице бил си възмечтал била си възмечтала било си възмечтало били сте възмечтали
3 лице бил (е) възмечтал била (е) възмечтала било (е) възмечтало били (са) възмечтали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възмечтая щяла съм да възмечтая щяло съм да възмечтая щели сме да възмечтаем
2 лице щял си да възмечтаеш щяла си да възмечтаеш щяло си да възмечтаеш щели сте да възмечтаете
3 лице щял (е) да възмечтае щяла (е) да възмечтае щяло (е) да възмечтае щели (са) да възмечтаят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възмечтал щяла съм да съм възмечтала щяло съм да съм възмечтало щели сме да сме възмечтали
2 лице щял си да си възмечтал щяла си да си възмечтала щяло си да си възмечтало щели сте да сте възмечтали
3 лице щял (е) да е възмечтал щяла (е) да е възмечтала щяло (е) да е възмечтало щели (са) да са възмечтали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възмечтал бих възмечтала бих възмечтало бихме възмечтали
2 лице би възмечтал би възмечтала би възмечтало бихте възмечтали
3 лице би възмечтал би възмечтала би възмечтало биха възмечтали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
въз·меч·тай въз·меч·тай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·меч·тан
непълен член въз·меч·та·ния
пълен член въз·меч·та·ни·ят
женски род въз·меч·та·на
членувано въз·меч·та·на·та
среден род въз·меч·та·но
членувано въз·меч·та·но·то
множествено число въз·меч·та·ни
членувано въз·меч·та·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·меч·тал
непълен член въз·меч·та·лия
пълен член въз·меч·та·ли·ят
женски род въз·меч·та·ла
членувано въз·меч·та·ла·та
среден род въз·меч·та·ло
членувано въз·меч·та·ло·то
множествено число въз·меч·та·ли
членувано въз·меч·та·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·меч·та·ел
непълен член въз·меч·та·е·лия
пълен член въз·меч·та·е·ли·ят
женски род въз·меч·та·е·ла
членувано въз·меч·та·е·ла·та
среден род въз·меч·та·е·ло
членувано въз·меч·та·е·ло·то
множествено число въз·меч·та·е·ли
членувано въз·меч·та·е·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·меч·та·ещ
непълен член въз·меч·та·е·щия
пълен член въз·меч·та·е·щи·ят
женски род въз·меч·та·е·ща
членувано въз·меч·та·е·ща·та
среден род въз·меч·та·е·що
членувано въз·меч·та·е·що·то
множествено число въз·меч·та·е·щи
членувано въз·меч·та·е·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

въз·меч·та·ей·ки