Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/възгласям

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола възгласям. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·г·ла·сям въз·г·ла·ся·ме
2 лице въз·г·ла·сяш въз·г·ла·ся·те
3 лице въз·г·ла·ся въз·г·ла·сят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·г·ла·сях въз·г·ла·сях·ме
2 лице въз·г·ла·ся въз·г·ла·сях·те
3 лице въз·г·ла·ся въз·г·ла·ся·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·г·ла·сях въз·г·ла·сях·ме
2 лице въз·г·ла·ся·ше въз·г·ла·сях·те
3 лице въз·г·ла·ся·ше въз·г·ла·ся·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възгласял съм възгласяла съм възгласяло съм възгласяли сме
2 лице възгласял си възгласяла си възгласяло си възгласяли сте
3 лице възгласял е възгласяла е възгласяло е възгласяли са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възгласял бях възгласяла бях възгласяло бяхме възгласяли
2 лице беше възгласял беше възгласяла беше възгласяло бяхте възгласяли
3 лице беше възгласял беше възгласяла беше възгласяло бяха възгласяли


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще възгласям ще възгласяме
2 лице ще възгласяш ще възгласяте
3 лице ще възглася ще възгласят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възгласял ще съм възгласяла ще съм възгласяло ще сме възгласяли
2 лице ще си възгласял ще си възгласяла ще си възгласяло ще сте възгласяли
3 лице ще е възгласял ще е възгласяла ще е възгласяло ще са възгласяли


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да възгласям щяхме да възгласяме
2 лице щеше да възгласяш щяхте да възгласяте
3 лице щеше да възглася щяха да възгласят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възгласял щях да съм възгласяла щях да съм възгласяло щяхме да сме възгласяли
2 лице щеше да си възгласял щеше да си възгласяла щеше да си възгласяло щяхте да сте възгласяли
3 лице щеше да е възгласял щеше да е възгласяла щеше да е възгласяло щяха да са възгласяли


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възгласял съм възгласяла съм възгласяло съм възгласяли сме
2 лице възгласял си възгласяла си възгласяло си възгласяли сте
3 лице възгласял (е) възгласяла (е) възгласяло (е) възгласяли (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възгласял съм възгласяла съм възгласяло съм възгласяли сме
2 лице възгласял си възгласяла си възгласяло си възгласяли сте
3 лице възгласял (е) възгласяла (е) възгласяло (е) възгласяли (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възгласял била съм възгласяла било съм възгласяло били сме възгласяли
2 лице бил си възгласял била си възгласяла било си възгласяло били сте възгласяли
3 лице бил (е) възгласял била (е) възгласяла било (е) възгласяло били (са) възгласяли


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възгласям щяла съм да възгласям щяло съм да възгласям щели сме да възгласяме
2 лице щял си да възгласяш щяла си да възгласяш щяло си да възгласяш щели сте да възгласяте
3 лице щял (е) да възглася щяла (е) да възглася щяло (е) да възглася щели (са) да възгласят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възгласял щяла съм да съм възгласяла щяло съм да съм възгласяло щели сме да сме възгласяли
2 лице щял си да си възгласял щяла си да си възгласяла щяло си да си възгласяло щели сте да сте възгласяли
3 лице щял (е) да е възгласял щяла (е) да е възгласяла щяло (е) да е възгласяло щели (са) да са възгласяли


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възгласял бих възгласяла бих възгласяло бихме възгласяли
2 лице би възгласял би възгласяла би възгласяло бихте възгласяли
3 лице би възгласял би възгласяла би възгласяло биха възгласяли


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
въз·г·ла·сяй въз·г·ла·сяй·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·г·ла·сян
непълен член въз·г·ла·ся·ния
пълен член въз·г·ла·ся·ни·ят
женски род въз·г·ла·ся·на
членувано въз·г·ла·ся·на·та
среден род въз·г·ла·ся·но
членувано въз·г·ла·ся·но·то
множествено число въз·г·ла·ся·ни
членувано въз·г·ла·ся·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·г·ла·сял
непълен член въз·г·ла·ся·лия
пълен член въз·г·ла·ся·ли·ят
женски род въз·г·ла·ся·ла
членувано въз·г·ла·ся·ла·та
среден род въз·г·ла·ся·ло
членувано въз·г·ла·ся·ло·то
множествено число въз·г·ла·ся·ли
членувано въз·г·ла·ся·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·г·ла·сял
непълен член въз·г·ла·ся·лия
пълен член въз·г·ла·ся·ли·ят
женски род въз·г·ла·ся·ла
членувано въз·г·ла·ся·ла·та
среден род въз·г·ла·ся·ло
членувано въз·г·ла·ся·ло·то
множествено число въз·г·ла·ся·ли
членувано въз·г·ла·ся·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·г·ла·сящ
непълен член въз·г·ла·ся·щия
пълен член въз·г·ла·ся·щи·ят
женски род въз·г·ла·ся·ща
членувано въз·г·ла·ся·ща·та
среден род въз·г·ла·ся·що
членувано въз·г·ла·ся·що·то
множествено число въз·г·ла·ся·щи
членувано въз·г·ла·ся·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

въз·г·ла·сяй·ки