Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/възгласявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола възгласявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·г·ла·ся·вам въз·г·ла·ся·ва·ме
2 лице въз·г·ла·ся·ваш въз·г·ла·ся·ва·те
3 лице въз·г·ла·ся·ва въз·г·ла·ся·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·г·ла·ся·вах въз·г·ла·ся·вах·ме
2 лице въз·г·ла·ся·ва въз·г·ла·ся·вах·те
3 лице въз·г·ла·ся·ва въз·г·ла·ся·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·г·ла·ся·вах въз·г·ла·ся·вах·ме
2 лице въз·г·ла·ся·ва·ше въз·г·ла·ся·вах·те
3 лице въз·г·ла·ся·ва·ше въз·г·ла·ся·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възгласявал съм възгласявала съм възгласявало съм възгласявали сме
2 лице възгласявал си възгласявала си възгласявало си възгласявали сте
3 лице възгласявал е възгласявала е възгласявало е възгласявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възгласявал бях възгласявала бях възгласявало бяхме възгласявали
2 лице беше възгласявал беше възгласявала беше възгласявало бяхте възгласявали
3 лице беше възгласявал беше възгласявала беше възгласявало бяха възгласявали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще възгласявам ще възгласяваме
2 лице ще възгласяваш ще възгласявате
3 лице ще възгласява ще възгласяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възгласявал ще съм възгласявала ще съм възгласявало ще сме възгласявали
2 лице ще си възгласявал ще си възгласявала ще си възгласявало ще сте възгласявали
3 лице ще е възгласявал ще е възгласявала ще е възгласявало ще са възгласявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да възгласявам щяхме да възгласяваме
2 лице щеше да възгласяваш щяхте да възгласявате
3 лице щеше да възгласява щяха да възгласяват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възгласявал щях да съм възгласявала щях да съм възгласявало щяхме да сме възгласявали
2 лице щеше да си възгласявал щеше да си възгласявала щеше да си възгласявало щяхте да сте възгласявали
3 лице щеше да е възгласявал щеше да е възгласявала щеше да е възгласявало щяха да са възгласявали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възгласявал съм възгласявала съм възгласявало съм възгласявали сме
2 лице възгласявал си възгласявала си възгласявало си възгласявали сте
3 лице възгласявал (е) възгласявала (е) възгласявало (е) възгласявали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възгласявал съм възгласявала съм възгласявало съм възгласявали сме
2 лице възгласявал си възгласявала си възгласявало си възгласявали сте
3 лице възгласявал (е) възгласявала (е) възгласявало (е) възгласявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възгласявал била съм възгласявала било съм възгласявало били сме възгласявали
2 лице бил си възгласявал била си възгласявала било си възгласявало били сте възгласявали
3 лице бил (е) възгласявал била (е) възгласявала било (е) възгласявало били (са) възгласявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възгласявам щяла съм да възгласявам щяло съм да възгласявам щели сме да възгласяваме
2 лице щял си да възгласяваш щяла си да възгласяваш щяло си да възгласяваш щели сте да възгласявате
3 лице щял (е) да възгласява щяла (е) да възгласява щяло (е) да възгласява щели (са) да възгласяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възгласявал щяла съм да съм възгласявала щяло съм да съм възгласявало щели сме да сме възгласявали
2 лице щял си да си възгласявал щяла си да си възгласявала щяло си да си възгласявало щели сте да сте възгласявали
3 лице щял (е) да е възгласявал щяла (е) да е възгласявала щяло (е) да е възгласявало щели (са) да са възгласявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възгласявал бих възгласявала бих възгласявало бихме възгласявали
2 лице би възгласявал би възгласявала би възгласявало бихте възгласявали
3 лице би възгласявал би възгласявала би възгласявало биха възгласявали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
въз·г·ла·ся·вай въз·г·ла·ся·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·г·ла·ся·ван
непълен член въз·г·ла·ся·ва·ния
пълен член въз·г·ла·ся·ва·ни·ят
женски род въз·г·ла·ся·ва·на
членувано въз·г·ла·ся·ва·на·та
среден род въз·г·ла·ся·ва·но
членувано въз·г·ла·ся·ва·но·то
множествено число въз·г·ла·ся·ва·ни
членувано въз·г·ла·ся·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·г·ла·ся·вал
непълен член въз·г·ла·ся·ва·лия
пълен член въз·г·ла·ся·ва·ли·ят
женски род въз·г·ла·ся·ва·ла
членувано въз·г·ла·ся·ва·ла·та
среден род въз·г·ла·ся·ва·ло
членувано въз·г·ла·ся·ва·ло·то
множествено число въз·г·ла·ся·ва·ли
членувано въз·г·ла·ся·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·г·ла·ся·вал
непълен член въз·г·ла·ся·ва·лия
пълен член въз·г·ла·ся·ва·ли·ят
женски род въз·г·ла·ся·ва·ла
членувано въз·г·ла·ся·ва·ла·та
среден род въз·г·ла·ся·ва·ло
членувано въз·г·ла·ся·ва·ло·то
множествено число въз·г·ла·ся·ва·ли
членувано въз·г·ла·ся·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·г·ла·ся·ващ
непълен член въз·г·ла·ся·ва·щия
пълен член въз·г·ла·ся·ва·щи·ят
женски род въз·г·ла·ся·ва·ща
членувано въз·г·ла·ся·ва·ща·та
среден род въз·г·ла·ся·ва·що
членувано въз·г·ла·ся·ва·що·то
множествено число въз·г·ла·ся·ва·щи
членувано въз·г·ла·ся·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

въз·г·ла·ся·вай·ки