Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/възглавявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола възглавявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·г·ла·вя·вам въз·г·ла·вя·ва·ме
2 лице въз·г·ла·вя·ваш въз·г·ла·вя·ва·те
3 лице въз·г·ла·вя·ва въз·г·ла·вя·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·г·ла·вя·вах въз·г·ла·вя·вах·ме
2 лице въз·г·ла·вя·ва въз·г·ла·вя·вах·те
3 лице въз·г·ла·вя·ва въз·г·ла·вя·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·г·ла·вя·вах въз·г·ла·вя·вах·ме
2 лице въз·г·ла·вя·ва·ше въз·г·ла·вя·вах·те
3 лице въз·г·ла·вя·ва·ше въз·г·ла·вя·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възглавявал съм възглавявала съм възглавявало съм възглавявали сме
2 лице възглавявал си възглавявала си възглавявало си възглавявали сте
3 лице възглавявал е възглавявала е възглавявало е възглавявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възглавявал бях възглавявала бях възглавявало бяхме възглавявали
2 лице беше възглавявал беше възглавявала беше възглавявало бяхте възглавявали
3 лице беше възглавявал беше възглавявала беше възглавявало бяха възглавявали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще възглавявам ще възглавяваме
2 лице ще възглавяваш ще възглавявате
3 лице ще възглавява ще възглавяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възглавявал ще съм възглавявала ще съм възглавявало ще сме възглавявали
2 лице ще си възглавявал ще си възглавявала ще си възглавявало ще сте възглавявали
3 лице ще е възглавявал ще е възглавявала ще е възглавявало ще са възглавявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да възглавявам щяхме да възглавяваме
2 лице щеше да възглавяваш щяхте да възглавявате
3 лице щеше да възглавява щяха да възглавяват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възглавявал щях да съм възглавявала щях да съм възглавявало щяхме да сме възглавявали
2 лице щеше да си възглавявал щеше да си възглавявала щеше да си възглавявало щяхте да сте възглавявали
3 лице щеше да е възглавявал щеше да е възглавявала щеше да е възглавявало щяха да са възглавявали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възглавявал съм възглавявала съм възглавявало съм възглавявали сме
2 лице възглавявал си възглавявала си възглавявало си възглавявали сте
3 лице възглавявал (е) възглавявала (е) възглавявало (е) възглавявали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възглавявал съм възглавявала съм възглавявало съм възглавявали сме
2 лице възглавявал си възглавявала си възглавявало си възглавявали сте
3 лице възглавявал (е) възглавявала (е) възглавявало (е) възглавявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възглавявал била съм възглавявала било съм възглавявало били сме възглавявали
2 лице бил си възглавявал била си възглавявала било си възглавявало били сте възглавявали
3 лице бил (е) възглавявал била (е) възглавявала било (е) възглавявало били (са) възглавявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възглавявам щяла съм да възглавявам щяло съм да възглавявам щели сме да възглавяваме
2 лице щял си да възглавяваш щяла си да възглавяваш щяло си да възглавяваш щели сте да възглавявате
3 лице щял (е) да възглавява щяла (е) да възглавява щяло (е) да възглавява щели (са) да възглавяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възглавявал щяла съм да съм възглавявала щяло съм да съм възглавявало щели сме да сме възглавявали
2 лице щял си да си възглавявал щяла си да си възглавявала щяло си да си възглавявало щели сте да сте възглавявали
3 лице щял (е) да е възглавявал щяла (е) да е възглавявала щяло (е) да е възглавявало щели (са) да са възглавявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възглавявал бих възглавявала бих възглавявало бихме възглавявали
2 лице би възглавявал би възглавявала би възглавявало бихте възглавявали
3 лице би възглавявал би възглавявала би възглавявало биха възглавявали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
въз·г·ла·вя·вай въз·г·ла·вя·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·г·ла·вя·ван
непълен член въз·г·ла·вя·ва·ния
пълен член въз·г·ла·вя·ва·ни·ят
женски род въз·г·ла·вя·ва·на
членувано въз·г·ла·вя·ва·на·та
среден род въз·г·ла·вя·ва·но
членувано въз·г·ла·вя·ва·но·то
множествено число въз·г·ла·вя·ва·ни
членувано въз·г·ла·вя·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·г·ла·вя·вал
непълен член въз·г·ла·вя·ва·лия
пълен член въз·г·ла·вя·ва·ли·ят
женски род въз·г·ла·вя·ва·ла
членувано въз·г·ла·вя·ва·ла·та
среден род въз·г·ла·вя·ва·ло
членувано въз·г·ла·вя·ва·ло·то
множествено число въз·г·ла·вя·ва·ли
членувано въз·г·ла·вя·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·г·ла·вя·вал
непълен член въз·г·ла·вя·ва·лия
пълен член въз·г·ла·вя·ва·ли·ят
женски род въз·г·ла·вя·ва·ла
членувано въз·г·ла·вя·ва·ла·та
среден род въз·г·ла·вя·ва·ло
членувано въз·г·ла·вя·ва·ло·то
множествено число въз·г·ла·вя·ва·ли
членувано въз·г·ла·вя·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·г·ла·вя·ващ
непълен член въз·г·ла·вя·ва·щия
пълен член въз·г·ла·вя·ва·щи·ят
женски род въз·г·ла·вя·ва·ща
членувано въз·г·ла·вя·ва·ща·та
среден род въз·г·ла·вя·ва·що
членувано въз·г·ла·вя·ва·що·то
множествено число въз·г·ла·вя·ва·щи
членувано въз·г·ла·вя·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

въз·г·ла·вя·вай·ки