Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/възведа

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола възведа. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·ве·да въз·ве·дем
2 лице въз·ве·деш въз·ве·де·те
3 лице въз·ве·де въз·ве·дат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·ве·дох въз·ве·дох·ме
2 лице въз·ве·де въз·ве·дох·те
3 лице въз·ве·де въз·ве·до·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·ве·дях въз·ве·дях·ме
2 лице въз·ве·де·ше въз·ве·дях·те
3 лице въз·ве·де·ше въз·ве·дя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възвел съм възвела съм възвело съм възвели сме
2 лице възвел си възвела си възвело си възвели сте
3 лице възвел е възвела е възвело е възвели са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възвел бях възвела бях възвело бяхме възвели
2 лице беше възвел беше възвела беше възвело бяхте възвели
3 лице беше възвел беше възвела беше възвело бяха възвели


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще възведа ще възведем
2 лице ще възведеш ще възведете
3 лице ще възведе ще възведат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възвел ще съм възвела ще съм възвело ще сме възвели
2 лице ще си възвел ще си възвела ще си възвело ще сте възвели
3 лице ще е възвел ще е възвела ще е възвело ще са възвели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да възведа щяхме да възведем
2 лице щеше да възведеш щяхте да възведете
3 лице щеше да възведе щяха да възведат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възвел щях да съм възвела щях да съм възвело щяхме да сме възвели
2 лице щеше да си възвел щеше да си възвела щеше да си възвело щяхте да сте възвели
3 лице щеше да е възвел щеше да е възвела щеше да е възвело щяха да са възвели


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възведял съм възведяла съм възведяло съм възведели сме
2 лице възведял си възведяла си възведяло си възведели сте
3 лице възведял (е) възведяла (е) възведяло (е) възведели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възвел съм възвела съм възвело съм възвели сме
2 лице възвел си възвела си възвело си възвели сте
3 лице възвел (е) възвела (е) възвело (е) възвели (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възвел била съм възвела било съм възвело били сме възвели
2 лице бил си възвел била си възвела било си възвело били сте възвели
3 лице бил (е) възвел била (е) възвела било (е) възвело били (са) възвели


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възведа щяла съм да възведа щяло съм да възведа щели сме да възведем
2 лице щял си да възведеш щяла си да възведеш щяло си да възведеш щели сте да възведете
3 лице щял (е) да възведе щяла (е) да възведе щяло (е) да възведе щели (са) да възведат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възвел щяла съм да съм възвела щяло съм да съм възвело щели сме да сме възвели
2 лице щял си да си възвел щяла си да си възвела щяло си да си възвело щели сте да сте възвели
3 лице щял (е) да е възвел щяла (е) да е възвела щяло (е) да е възвело щели (са) да са възвели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възвел бих възвела бих възвело бихме възвели
2 лице би възвел би възвела би възвело бихте възвели
3 лице би възвел би възвела би възвело биха възвели


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
въз·ве·ди въз·ве·де·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·ве·ден
непълен член въз·ве·де·ния
пълен член въз·ве·де·ни·ят
женски род въз·ве·де·на
членувано въз·ве·де·на·та
среден род въз·ве·де·но
членувано въз·ве·де·но·то
множествено число въз·ве·де·ни
членувано въз·ве·де·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·вел
непълен член въз·ве·лия
пълен член въз·ве·ли·ят
женски род въз·ве·ла
членувано въз·ве·ла·та
среден род въз·ве·ло
членувано въз·ве·ло·то
множествено число въз·ве·ли
членувано въз·ве·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·ве·дял
непълен член въз·ве·дя·лия
пълен член въз·ве·дя·ли·ят
женски род въз·ве·дя·ла
членувано въз·ве·дя·ла·та
среден род въз·ве·дя·ло
членувано въз·ве·дя·ло·то
множествено число въз·ве·де·ли
членувано въз·ве·де·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·ве·дящ
непълен член въз·ве·дя·щия
пълен член въз·ве·дя·щи·ят
женски род въз·ве·дя·ща
членувано въз·ве·дя·ща·та
среден род въз·ве·дя·що
членувано въз·ве·дя·що·то
множествено число въз·ве·дя·щи
членувано въз·ве·дя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

въз·ве·дей·ки