Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/встрастя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола встрастя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице встрас·тя встрас·тим
2 лице встрас·тиш встрас·ти·те
3 лице встрас·ти встрас·тят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице встрас·тих встрас·тих·ме
2 лице встрас·ти встрас·тих·те
3 лице встрас·ти встрас·ти·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице встрас·тях встрас·тях·ме
2 лице встрас·те·ше встрас·тях·те
3 лице встрас·те·ше встрас·тя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице встрастил съм встрастила съм встрастило съм встрастили сме
2 лице встрастил си встрастила си встрастило си встрастили сте
3 лице встрастил е встрастила е встрастило е встрастили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях встрастил бях встрастила бях встрастило бяхме встрастили
2 лице беше встрастил беше встрастила беше встрастило бяхте встрастили
3 лице беше встрастил беше встрастила беше встрастило бяха встрастили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще встрастя ще встрастим
2 лице ще встрастиш ще встрастите
3 лице ще встрасти ще встрастят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм встрастил ще съм встрастила ще съм встрастило ще сме встрастили
2 лице ще си встрастил ще си встрастила ще си встрастило ще сте встрастили
3 лице ще е встрастил ще е встрастила ще е встрастило ще са встрастили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да встрастя щяхме да встрастим
2 лице щеше да встрастиш щяхте да встрастите
3 лице щеше да встрасти щяха да встрастят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм встрастил щях да съм встрастила щях да съм встрастило щяхме да сме встрастили
2 лице щеше да си встрастил щеше да си встрастила щеше да си встрастило щяхте да сте встрастили
3 лице щеше да е встрастил щеше да е встрастила щеше да е встрастило щяха да са встрастили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице встрастял съм встрастяла съм встрастяло съм встрастели сме
2 лице встрастял си встрастяла си встрастяло си встрастели сте
3 лице встрастял (е) встрастяла (е) встрастяло (е) встрастели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице встрастил съм встрастила съм встрастило съм встрастили сме
2 лице встрастил си встрастила си встрастило си встрастили сте
3 лице встрастил (е) встрастила (е) встрастило (е) встрастили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм встрастил била съм встрастила било съм встрастило били сме встрастили
2 лице бил си встрастил била си встрастила било си встрастило били сте встрастили
3 лице бил (е) встрастил била (е) встрастила било (е) встрастило били (са) встрастили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да встрастя щяла съм да встрастя щяло съм да встрастя щели сме да встрастим
2 лице щял си да встрастиш щяла си да встрастиш щяло си да встрастиш щели сте да встрастите
3 лице щял (е) да встрасти щяла (е) да встрасти щяло (е) да встрасти щели (са) да встрастят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм встрастил щяла съм да съм встрастила щяло съм да съм встрастило щели сме да сме встрастили
2 лице щял си да си встрастил щяла си да си встрастила щяло си да си встрастило щели сте да сте встрастили
3 лице щял (е) да е встрастил щяла (е) да е встрастила щяло (е) да е встрастило щели (са) да са встрастили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих встрастил бих встрастила бих встрастило бихме встрастили
2 лице би встрастил би встрастила би встрастило бихте встрастили
3 лице би встрастил би встрастила би встрастило биха встрастили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
встрас·ти встрас·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род встрас·тен
непълен член встрас·те·ния
пълен член встрас·те·ни·ят
женски род встрас·те·на
членувано встрас·те·на·та
среден род встрас·те·но
членувано встрас·те·но·то
множествено число встрас·те·ни
членувано встрас·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род встрас·тил
непълен член встрас·ти·лия
пълен член встрас·ти·ли·ят
женски род встрас·ти·ла
членувано встрас·ти·ла·та
среден род встрас·ти·ло
членувано встрас·ти·ло·то
множествено число встрас·ти·ли
членувано встрас·ти·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род встрас·тял
непълен член встрас·тя·лия
пълен член встрас·тя·ли·ят
женски род встрас·тя·ла
членувано встрас·тя·ла·та
среден род встрас·тя·ло
членувано встрас·тя·ло·то
множествено число встрас·те·ли
членувано встрас·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род встрас·тящ
непълен член встрас·тя·щия
пълен член встрас·тя·щи·ят
женски род встрас·тя·ща
членувано встрас·тя·ща·та
среден род встрас·тя·що
членувано встрас·тя·що·то
множествено число встрас·тя·щи
членувано встрас·тя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

встрас·тей·ки