Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/вразумявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола вразумявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице вра·зу·мя·вам вра·зу·мя·ва·ме
2 лице вра·зу·мя·ваш вра·зу·мя·ва·те
3 лице вра·зу·мя·ва вра·зу·мя·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице вра·зу·мя·вах вра·зу·мя·вах·ме
2 лице вра·зу·мя·ва вра·зу·мя·вах·те
3 лице вра·зу·мя·ва вра·зу·мя·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице вра·зу·мя·вах вра·зу·мя·вах·ме
2 лице вра·зу·мя·ва·ше вра·зу·мя·вах·те
3 лице вра·зу·мя·ва·ше вра·зу·мя·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вразумявал съм вразумявала съм вразумявало съм вразумявали сме
2 лице вразумявал си вразумявала си вразумявало си вразумявали сте
3 лице вразумявал е вразумявала е вразумявало е вразумявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях вразумявал бях вразумявала бях вразумявало бяхме вразумявали
2 лице беше вразумявал беше вразумявала беше вразумявало бяхте вразумявали
3 лице беше вразумявал беше вразумявала беше вразумявало бяха вразумявали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще вразумявам ще вразумяваме
2 лице ще вразумяваш ще вразумявате
3 лице ще вразумява ще вразумяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм вразумявал ще съм вразумявала ще съм вразумявало ще сме вразумявали
2 лице ще си вразумявал ще си вразумявала ще си вразумявало ще сте вразумявали
3 лице ще е вразумявал ще е вразумявала ще е вразумявало ще са вразумявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да вразумявам щяхме да вразумяваме
2 лице щеше да вразумяваш щяхте да вразумявате
3 лице щеше да вразумява щяха да вразумяват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм вразумявал щях да съм вразумявала щях да съм вразумявало щяхме да сме вразумявали
2 лице щеше да си вразумявал щеше да си вразумявала щеше да си вразумявало щяхте да сте вразумявали
3 лице щеше да е вразумявал щеше да е вразумявала щеше да е вразумявало щяха да са вразумявали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вразумявал съм вразумявала съм вразумявало съм вразумявали сме
2 лице вразумявал си вразумявала си вразумявало си вразумявали сте
3 лице вразумявал (е) вразумявала (е) вразумявало (е) вразумявали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вразумявал съм вразумявала съм вразумявало съм вразумявали сме
2 лице вразумявал си вразумявала си вразумявало си вразумявали сте
3 лице вразумявал (е) вразумявала (е) вразумявало (е) вразумявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм вразумявал била съм вразумявала било съм вразумявало били сме вразумявали
2 лице бил си вразумявал била си вразумявала било си вразумявало били сте вразумявали
3 лице бил (е) вразумявал била (е) вразумявала било (е) вразумявало били (са) вразумявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да вразумявам щяла съм да вразумявам щяло съм да вразумявам щели сме да вразумяваме
2 лице щял си да вразумяваш щяла си да вразумяваш щяло си да вразумяваш щели сте да вразумявате
3 лице щял (е) да вразумява щяла (е) да вразумява щяло (е) да вразумява щели (са) да вразумяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм вразумявал щяла съм да съм вразумявала щяло съм да съм вразумявало щели сме да сме вразумявали
2 лице щял си да си вразумявал щяла си да си вразумявала щяло си да си вразумявало щели сте да сте вразумявали
3 лице щял (е) да е вразумявал щяла (е) да е вразумявала щяло (е) да е вразумявало щели (са) да са вразумявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих вразумявал бих вразумявала бих вразумявало бихме вразумявали
2 лице би вразумявал би вразумявала би вразумявало бихте вразумявали
3 лице би вразумявал би вразумявала би вразумявало биха вразумявали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
вра·зу·мя·вай вра·зу·мя·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род вра·зу·мя·ван
непълен член вра·зу·мя·ва·ния
пълен член вра·зу·мя·ва·ни·ят
женски род вра·зу·мя·ва·на
членувано вра·зу·мя·ва·на·та
среден род вра·зу·мя·ва·но
членувано вра·зу·мя·ва·но·то
множествено число вра·зу·мя·ва·ни
членувано вра·зу·мя·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род вра·зу·мя·вал
непълен член вра·зу·мя·ва·лия
пълен член вра·зу·мя·ва·ли·ят
женски род вра·зу·мя·ва·ла
членувано вра·зу·мя·ва·ла·та
среден род вра·зу·мя·ва·ло
членувано вра·зу·мя·ва·ло·то
множествено число вра·зу·мя·ва·ли
членувано вра·зу·мя·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род вра·зу·мя·вал
непълен член вра·зу·мя·ва·лия
пълен член вра·зу·мя·ва·ли·ят
женски род вра·зу·мя·ва·ла
членувано вра·зу·мя·ва·ла·та
среден род вра·зу·мя·ва·ло
членувано вра·зу·мя·ва·ло·то
множествено число вра·зу·мя·ва·ли
членувано вра·зу·мя·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род вра·зу·мя·ващ
непълен член вра·зу·мя·ва·щия
пълен член вра·зу·мя·ва·щи·ят
женски род вра·зу·мя·ва·ща
членувано вра·зу·мя·ва·ща·та
среден род вра·зу·мя·ва·що
членувано вра·зу·мя·ва·що·то
множествено число вра·зу·мя·ва·щи
членувано вра·зу·мя·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

вра·зу·мя·вай·ки