Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/вербувам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола вербувам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице вер·бу·вам вер·бу·ва·ме
2 лице вер·бу·ваш вер·бу·ва·те
3 лице вер·бу·ва вер·бу·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице вер·бу·вах вер·бу·вах·ме
2 лице вер·бу·ва вер·бу·вах·те
3 лице вер·бу·ва вер·бу·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице вер·бу·вах вер·бу·вах·ме
2 лице вер·бу·ва·ше вер·бу·вах·те
3 лице вер·бу·ва·ше вер·бу·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вербувал съм вербувала съм вербувало съм вербували сме
2 лице вербувал си вербувала си вербувало си вербували сте
3 лице вербувал е вербувала е вербувало е вербували са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях вербувал бях вербувала бях вербувало бяхме вербували
2 лице беше вербувал беше вербувала беше вербувало бяхте вербували
3 лице беше вербувал беше вербувала беше вербувало бяха вербували


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще вербувам ще вербуваме
2 лице ще вербуваш ще вербувате
3 лице ще вербува ще вербуват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм вербувал ще съм вербувала ще съм вербувало ще сме вербували
2 лице ще си вербувал ще си вербувала ще си вербувало ще сте вербували
3 лице ще е вербувал ще е вербувала ще е вербувало ще са вербували


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да вербувам щяхме да вербуваме
2 лице щеше да вербуваш щяхте да вербувате
3 лице щеше да вербува щяха да вербуват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм вербувал щях да съм вербувала щях да съм вербувало щяхме да сме вербували
2 лице щеше да си вербувал щеше да си вербувала щеше да си вербувало щяхте да сте вербували
3 лице щеше да е вербувал щеше да е вербувала щеше да е вербувало щяха да са вербували


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вербувал съм вербувала съм вербувало съм вербували сме
2 лице вербувал си вербувала си вербувало си вербували сте
3 лице вербувал (е) вербувала (е) вербувало (е) вербували (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вербувал съм вербувала съм вербувало съм вербували сме
2 лице вербувал си вербувала си вербувало си вербували сте
3 лице вербувал (е) вербувала (е) вербувало (е) вербували (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм вербувал била съм вербувала било съм вербувало били сме вербували
2 лице бил си вербувал била си вербувала било си вербувало били сте вербували
3 лице бил (е) вербувал била (е) вербувала било (е) вербувало били (са) вербували


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да вербувам щяла съм да вербувам щяло съм да вербувам щели сме да вербуваме
2 лице щял си да вербуваш щяла си да вербуваш щяло си да вербуваш щели сте да вербувате
3 лице щял (е) да вербува щяла (е) да вербува щяло (е) да вербува щели (са) да вербуват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм вербувал щяла съм да съм вербувала щяло съм да съм вербувало щели сме да сме вербували
2 лице щял си да си вербувал щяла си да си вербувала щяло си да си вербувало щели сте да сте вербували
3 лице щял (е) да е вербувал щяла (е) да е вербувала щяло (е) да е вербувало щели (са) да са вербували


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих вербувал бих вербувала бих вербувало бихме вербували
2 лице би вербувал би вербувала би вербувало бихте вербували
3 лице би вербувал би вербувала би вербувало биха вербували


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
вер·бу·вай вер·бу·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род вер·бу·ван
непълен член вер·бу·ва·ния
пълен член вер·бу·ва·ни·ят
женски род вер·бу·ва·на
членувано вер·бу·ва·на·та
среден род вер·бу·ва·но
членувано вер·бу·ва·но·то
множествено число вер·бу·ва·ни
членувано вер·бу·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род вер·бу·вал
непълен член вер·бу·ва·лия
пълен член вер·бу·ва·ли·ят
женски род вер·бу·ва·ла
членувано вер·бу·ва·ла·та
среден род вер·бу·ва·ло
членувано вер·бу·ва·ло·то
множествено число вер·бу·ва·ли
членувано вер·бу·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род вер·бу·вал
непълен член вер·бу·ва·лия
пълен член вер·бу·ва·ли·ят
женски род вер·бу·ва·ла
членувано вер·бу·ва·ла·та
среден род вер·бу·ва·ло
членувано вер·бу·ва·ло·то
множествено число вер·бу·ва·ли
членувано вер·бу·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род вер·бу·ващ
непълен член вер·бу·ва·щия
пълен член вер·бу·ва·щи·ят
женски род вер·бу·ва·ща
членувано вер·бу·ва·ща·та
среден род вер·бу·ва·що
членувано вер·бу·ва·що·то
множествено число вер·бу·ва·щи
членувано вер·бу·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

вер·бу·вай·ки