Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/безпокоя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола безпокоя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице без·по·коя без·по·ко·им
2 лице без·по·ко·иш без·по·ко·и·те
3 лице без·по·кои без·по·ко·ят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице без·по·ко·их без·по·ко·их·ме
2 лице без·по·кои без·по·ко·их·те
3 лице без·по·кои без·по·ко·и·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице без·по·ко·ях без·по·ко·ях·ме
2 лице без·по·ко·е·ше без·по·ко·ях·те
3 лице без·по·ко·е·ше без·по·ко·я·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице безпокоил съм безпокоила съм безпокоило съм безпокоили сме
2 лице безпокоил си безпокоила си безпокоило си безпокоили сте
3 лице безпокоил е безпокоила е безпокоило е безпокоили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях безпокоил бях безпокоила бях безпокоило бяхме безпокоили
2 лице беше безпокоил беше безпокоила беше безпокоило бяхте безпокоили
3 лице беше безпокоил беше безпокоила беше безпокоило бяха безпокоили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще безпокоя ще безпокоим
2 лице ще безпокоиш ще безпокоите
3 лице ще безпокои ще безпокоят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм безпокоил ще съм безпокоила ще съм безпокоило ще сме безпокоили
2 лице ще си безпокоил ще си безпокоила ще си безпокоило ще сте безпокоили
3 лице ще е безпокоил ще е безпокоила ще е безпокоило ще са безпокоили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да безпокоя щяхме да безпокоим
2 лице щеше да безпокоиш щяхте да безпокоите
3 лице щеше да безпокои щяха да безпокоят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм безпокоил щях да съм безпокоила щях да съм безпокоило щяхме да сме безпокоили
2 лице щеше да си безпокоил щеше да си безпокоила щеше да си безпокоило щяхте да сте безпокоили
3 лице щеше да е безпокоил щеше да е безпокоила щеше да е безпокоило щяха да са безпокоили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице безпокоял съм безпокояла съм безпокояло съм безпокоели сме
2 лице безпокоял си безпокояла си безпокояло си безпокоели сте
3 лице безпокоял (е) безпокояла (е) безпокояло (е) безпокоели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице безпокоил съм безпокоила съм безпокоило съм безпокоили сме
2 лице безпокоил си безпокоила си безпокоило си безпокоили сте
3 лице безпокоил (е) безпокоила (е) безпокоило (е) безпокоили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм безпокоил била съм безпокоила било съм безпокоило били сме безпокоили
2 лице бил си безпокоил била си безпокоила било си безпокоило били сте безпокоили
3 лице бил (е) безпокоил била (е) безпокоила било (е) безпокоило били (са) безпокоили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да безпокоя щяла съм да безпокоя щяло съм да безпокоя щели сме да безпокоим
2 лице щял си да безпокоиш щяла си да безпокоиш щяло си да безпокоиш щели сте да безпокоите
3 лице щял (е) да безпокои щяла (е) да безпокои щяло (е) да безпокои щели (са) да безпокоят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм безпокоил щяла съм да съм безпокоила щяло съм да съм безпокоило щели сме да сме безпокоили
2 лице щял си да си безпокоил щяла си да си безпокоила щяло си да си безпокоило щели сте да сте безпокоили
3 лице щял (е) да е безпокоил щяла (е) да е безпокоила щяло (е) да е безпокоило щели (са) да са безпокоили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих безпокоил бих безпокоила бих безпокоило бихме безпокоили
2 лице би безпокоил би безпокоила би безпокоило бихте безпокоили
3 лице би безпокоил би безпокоила би безпокоило биха безпокоили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
без·по·кой без·по·кой·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род без·по·ко·ен
непълен член без·по·ко·е·ния
пълен член без·по·ко·е·ни·ят
женски род без·по·ко·е·на
членувано без·по·ко·е·на·та
среден род без·по·ко·е·но
членувано без·по·ко·е·но·то
множествено число без·по·ко·е·ни
членувано без·по·ко·е·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род без·по·ко·ил
непълен член без·по·ко·и·лия
пълен член без·по·ко·и·ли·ят
женски род без·по·ко·и·ла
членувано без·по·ко·и·ла·та
среден род без·по·ко·и·ло
членувано без·по·ко·и·ло·то
множествено число без·по·ко·и·ли
членувано без·по·ко·и·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род без·по·ко·ял
непълен член без·по·ко·я·лия
пълен член без·по·ко·я·ли·ят
женски род без·по·ко·я·ла
членувано без·по·ко·я·ла·та
среден род без·по·ко·я·ло
членувано без·по·ко·я·ло·то
множествено число без·по·ко·е·ли
членувано без·по·ко·е·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род без·по·ко·ящ
непълен член без·по·ко·я·щия
пълен член без·по·ко·я·щи·ят
женски род без·по·ко·я·ща
членувано без·по·ко·я·ща·та
среден род без·по·ко·я·що
членувано без·по·ко·я·що·то
множествено число без·по·ко·я·щи
членувано без·по·ко·я·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

без·по·ко·ей·ки