Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/безобразнича

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола безобразнича. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице бе·зоб·раз·ни·ча бе·зоб·раз·ни·чим
2 лице бе·зоб·раз·ни·чиш бе·зоб·раз·ни·чи·те
3 лице бе·зоб·раз·ни·чи бе·зоб·раз·ни·чат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице бе·зоб·раз·ни·чих бе·зоб·раз·ни·чих·ме
2 лице бе·зоб·раз·ни·чи бе·зоб·раз·ни·чих·те
3 лице бе·зоб·раз·ни·чи бе·зоб·раз·ни·чи·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице бе·зоб·раз·ни·чех бе·зоб·раз·ни·чех·ме
2 лице бе·зоб·раз·ни·че·ше бе·зоб·раз·ни·чех·те
3 лице бе·зоб·раз·ни·че·ше бе·зоб·раз·ни·че·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице безобразничил съм безобразничила съм безобразничило съм безобразничили сме
2 лице безобразничил си безобразничила си безобразничило си безобразничили сте
3 лице безобразничил е безобразничила е безобразничило е безобразничили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях безобразничил бях безобразничила бях безобразничило бяхме безобразничили
2 лице беше безобразничил беше безобразничила беше безобразничило бяхте безобразничили
3 лице беше безобразничил беше безобразничила беше безобразничило бяха безобразничили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще безобразнича ще безобразничим
2 лице ще безобразничиш ще безобразничите
3 лице ще безобразничи ще безобразничат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм безобразничил ще съм безобразничила ще съм безобразничило ще сме безобразничили
2 лице ще си безобразничил ще си безобразничила ще си безобразничило ще сте безобразничили
3 лице ще е безобразничил ще е безобразничила ще е безобразничило ще са безобразничили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да безобразнича щяхме да безобразничим
2 лице щеше да безобразничиш щяхте да безобразничите
3 лице щеше да безобразничи щяха да безобразничат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм безобразничил щях да съм безобразничила щях да съм безобразничило щяхме да сме безобразничили
2 лице щеше да си безобразничил щеше да си безобразничила щеше да си безобразничило щяхте да сте безобразничили
3 лице щеше да е безобразничил щеше да е безобразничила щеше да е безобразничило щяха да са безобразничили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице безобразничел съм безобразничела съм безобразничело съм безобразничели сме
2 лице безобразничел си безобразничела си безобразничело си безобразничели сте
3 лице безобразничел (е) безобразничела (е) безобразничело (е) безобразничели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице безобразничил съм безобразничила съм безобразничило съм безобразничили сме
2 лице безобразничил си безобразничила си безобразничило си безобразничили сте
3 лице безобразничил (е) безобразничила (е) безобразничило (е) безобразничили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм безобразничил била съм безобразничила било съм безобразничило били сме безобразничили
2 лице бил си безобразничил била си безобразничила било си безобразничило били сте безобразничили
3 лице бил (е) безобразничил била (е) безобразничила било (е) безобразничило били (са) безобразничили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да безобразнича щяла съм да безобразнича щяло съм да безобразнича щели сме да безобразничим
2 лице щял си да безобразничиш щяла си да безобразничиш щяло си да безобразничиш щели сте да безобразничите
3 лице щял (е) да безобразничи щяла (е) да безобразничи щяло (е) да безобразничи щели (са) да безобразничат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм безобразничил щяла съм да съм безобразничила щяло съм да съм безобразничило щели сме да сме безобразничили
2 лице щял си да си безобразничил щяла си да си безобразничила щяло си да си безобразничило щели сте да сте безобразничили
3 лице щял (е) да е безобразничил щяла (е) да е безобразничила щяло (е) да е безобразничило щели (са) да са безобразничили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих безобразничил бих безобразничила бих безобразничило бихме безобразничили
2 лице би безобразничил би безобразничила би безобразничило бихте безобразничили
3 лице би безобразничил би безобразничила би безобразничило биха безобразничили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
бе·зоб·раз·ни·чи бе·зоб·раз·ни·че·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род бе·зоб·раз·ни·чен
непълен член бе·зоб·раз·ни·че·ния
пълен член бе·зоб·раз·ни·че·ни·ят
женски род бе·зоб·раз·ни·че·на
членувано бе·зоб·раз·ни·че·на·та
среден род бе·зоб·раз·ни·че·но
членувано бе·зоб·раз·ни·че·но·то
множествено число бе·зоб·раз·ни·че·ни
членувано бе·зоб·раз·ни·че·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род бе·зоб·раз·ни·чил
непълен член бе·зоб·раз·ни·чи·лия
пълен член бе·зоб·раз·ни·чи·ли·ят
женски род бе·зоб·раз·ни·чи·ла
членувано бе·зоб·раз·ни·чи·ла·та
среден род бе·зоб·раз·ни·чи·ло
членувано бе·зоб·раз·ни·чи·ло·то
множествено число бе·зоб·раз·ни·чи·ли
членувано бе·зоб·раз·ни·чи·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род бе·зоб·раз·ни·чел
непълен член бе·зоб·раз·ни·че·лия
пълен член бе·зоб·раз·ни·че·ли·ят
женски род бе·зоб·раз·ни·че·ла
членувано бе·зоб·раз·ни·че·ла·та
среден род бе·зоб·раз·ни·че·ло
членувано бе·зоб·раз·ни·че·ло·то
множествено число бе·зоб·раз·ни·че·ли
членувано бе·зоб·раз·ни·че·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род бе·зоб·раз·ни·чещ
непълен член бе·зоб·раз·ни·че·щия
пълен член бе·зоб·раз·ни·че·щи·ят
женски род бе·зоб·раз·ни·че·ща
членувано бе·зоб·раз·ни·че·ща·та
среден род бе·зоб·раз·ни·че·що
членувано бе·зоб·раз·ни·че·що·то
множествено число бе·зоб·раз·ни·че·щи
членувано бе·зоб·раз·ни·че·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

бе·зоб·раз·ни·чей·ки