Консистенция
Облик
Консистенция (български)
ед.ч. | кон·сис·тен·ция | |
---|---|---|
членувано | кон·сис·тен·ци·я·та | |
мн.ч. | кон·сис·тен·ции | |
членувано | кон·сис·тен·ци·и·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 47
Степен на взаимодействие между градивните частици на едно тяло или флуид, която намира външен израз в реологичните му свойства, твърдостта, еластичността, плътността и други физични качества.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|