γυνή

Старогръцки

Съществително име, женски род

γυνή (мн.ч. γῠναῖκες)

жена (възрастен човек от женски пол)
καὶ ἦσαν οἱ δύο γυμνοί, ὅ τε Αδαμ καὶ ἡ γυνὴ αὐτοῦ, καὶ οὐκ ᾐσχύνοντο - И бяха двамата голи, Адам и жена му, и не се срамуваха.
(Битие 2:25 (Септуагинта) - Превод БПЦ, 1982)
съпруга

Произношение

МФА: /ɡy.nɛ̌ː/
БГ МФА: [гюна:]

Етимология

Произход от протоиндоевропейски език gʷḗn (жена), през протогръцки език gʷonā (жена) и санскритски език ग्ना (ɡnɑ́ː - съпруга). От там на староанглийски език cwen (жена, съпруга, кралица), което става на модерен английски език queen (кралица). В славянските езици: жена или žena (г преминава в ж). В модерният гръцки език - γυναίκα (ийнека).

Синоними

(по отношение на пол) κόρη - момиче
(по отношение на природа) ἄνθρωπος - човек

Антоними

(по отношение на пол) ἀνήρ - мъж
(по отношение на пол и възраст) μειράκιον - момче
(по отношение на природа) θεά - богиня

Производни думи

καλλιγύναιξ - красива жена

Други

Спрежение

Атически диалект (ἡ γῠνή; τῆς γῠναικός)

Именителен (ед.ч.) ἡ γῠνή / (дв.ч) τὼ γῠναῖκε / (мн.ч) αἱ γῠναῖκες
Родителен (ед.ч.) τῆς γῠναικός / (дв.ч) τοῖν γῠναικοῖν / (мн.ч) τῶν γῠναικῶν
Дателен (ед.ч.) τῇ γῠναικί / (дв.ч) τοῖν γῠναικοῖν / (мн.ч) ταῖς γῠναιξί / γῠναιξίν
Винителен (ед.ч.) τὴν γῠναῖκᾰ / (дв.ч) τὼ γῠναῖκε / (мн.ч) τᾱ̀ς γῠναῖκᾰς / γῠναιξίν
Звателен (ед.ч.) γύναι / (дв.ч) γῠναῖκε / (мн.ч) γῠναῖκες