ъгъл
Облик
(пренасочване от ъглите)
ъгъл (български)
ед.ч. | ъгъл | |
---|---|---|
непълен член | ъгъ·ла | |
пълен член | ъгъ·лът | |
мн.ч. | ъг·ли | |
членувано | ъг·ли·те | |
бройна форма | ъгъ·ла | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 9
- връзката между две линии или две или повече повърхности и/или пространството около нея — "Девойката седна пак в ъгъла си мълчалива."
- мат. геометричен обект, съставен от два лъча с обща начална точка
Етимология
От църковен старославянски "ѫгълъ", от праславянски *ǫgъlъ, което на свой ред идва от праиндоевропейски *h₂engulos — "връзка", образувано от *h₂eng-ul-os с корен *h₂eng- — крива, гънка.
Фразеологични изрази
Превод
|
|